Бизнесът е доволен от решението на парламента, който прие Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност, регулиращ достъпа до българския пазар на труда на работници-чужденци.

С усилията на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и на „неколцина прагматично мислещи народни представители” в чл. 18 на Закона бе записано, че брутната заплата на висококвалифицираните работници от трета държава трябва да е най-малко 2 пъти по-висока от средната работна заплата в България, съгласно наличните данни за последните 12 месеца преди сключването на трудовия договор.

Този размер е много по-приемлив от първоначално предложеното в законопроекта възнаграждение, което беше трикратно по-високо от средната работна заплата, коментират работодателите.

Преди влизането на Закона в пленарна зала, Комисията по труда, социалната и демографската политика отхвърли предложението на народните представители Мартин Димитров, Румен Христов, Делян Добрев и Петър Кънев за привеждане на възнаграждението до предвидения размер в съответната европейска директива, който е 1,5 пъти средната работна заплата за страната.

Така в доклада по законопроекта беше записано като задължително условие за решение за упражняване на висококвалифицирана заетост брутната заплата на работника-чужденец от трета държава да е 3 пъти по-висока от средната в страната.

Това обаче е оценено като неприемливо от АИКБ, предвид европейската директива по въпроса и практическото му решение в страни-членки на ЕС като Германия и Унгария.

Реформаторът Мартин Димитров в пленарна зала изложи убедително аргументите на работодателите и в резултат окончателно приетият долен праг за възнаграждението на чуждестранните работници от страни извън ЕС става 2 пъти средната работна заплата за България, а не 3 пъти, каквото беше предложението на Комисията.