Северозападът е до такава степен обезлюден, че не може да се разчита, че каквито е да е било мерки биха имали някакъв ефект.
С такъв скептицизъм се отнася проф. Петър Славейков, от СУ „Св. Климент Охридски", спрямо Програмата за съживяване на обезлюдените и бедните райони у нас. Програмата е насочена към развитие на райони освен в Северозападна България, и Родопите, Странджа, пограничните райони.
Според Славейков всякакви мерки биха заработили трудно и основна причина за това е обезлюдяването, съобщава БНР.
Демографската катастрофа там е толкова силно изразена, че ще затрудни набора на работна ръка. Инвестициите отиват там, където има добра работна ръка и инфраструктура, а там има тотална депопулация, вече няма дори хора, които да мигрират към големите градове, обясни Петър Славейков.
Освен това професорът е скептичен и че планираните мерки ще бъдат изгодни за евентуалните инвеститори. Според него е странно, че програмата разчита отново на земеделието. По думите му, след като хората веднъж вече са били откъснати насила от земята и са загубили трудовите си навици, едно завръщане би било изключително трудно.
Той отбеляза, че и до този момент са налети много пари по различни фондове в селските райони, но ефектът е почти нулев. „Земеделие не се прави дистанционно от големия град, а на място и денонощно", отбеляза експертът.
По-ниски кредити за жилища и по-високо заплащане са две от най-важните предпоставки, за да бъдат мотивирани хора да отидат да живеят и работят в тези обезлюдени райони, подчерта Славейков, но допълни, че е утопично отново да се изгражда вече разрушената преди десетилетия с първите големи преселвания от селото към града инфраструктура.
Утопично също е да се смята, че може да се изгради примерно високотехнологично производство в един обезлюден и без инфраструктура район, примерно в село Х на границата със Сърбия. За да се привлекат специалисти от София трябва да има и други условия, не само високи заплати.
Мерките напомнят 22-ро постановление на Министерския съвет от 80-те години, но тогава средствата се разпределяха централно, а сега, в пазарни условия, част от тези мерки трудно ще бъдат осъществени, коментира още проф. Петър Славейков.