Предвижда се през 2019 г. европейската икономика да продължи своя растеж за седма поредна година, с умерени темпове, като се очаква реалният БВП да нарасне във всички държави-членки на ЕС. Очаква се растежът да ускори отново своите темпове през следващата година, пише ЕК в своята пролетна икономическа прогноза.
В България, ръстът на брутния вътрешен продукт спадна на 3.1% през 2018 г. от 3.8% през 2017 г., подкрепен от вътрешното търсене, но повлиян неблагоприятно от нетния износ.
Очаква се той да се възстанови през следващите две години, достигайки 3.3% през 2019 г. и 3.4% през 2020 г.
Благоприятните тенденции на българския пазар на труда се запазват и безработицата, която спадна до 5.2% през 2018 г., се очаква да намалее още до 5% през 2019 г. и 4.8% през 2020 г.
Бюджетният баланс се очаква да остане положителен през прогнозния период, а публичният дълг да продължи да намалява.
Тъй като през тази и следващата година световната търговия и растеж се очаква да нарастват по-бавно в сравнение с бързите темпове от 2017 г., икономическият растеж в Европа ще зависи изцяло от вътрешната дейност.
Днес имат работа повече европейци от всякога, а увеличаването на заетостта се очаква да продължи, макар и с по-бавни темпове.
Това, заедно с увеличаващите се заплати, ниската инфлация, благоприятното финансиране и стимулиращите фискални мерки в някои държави членки, се очаква да поддържа вътрешното търсене. Като цяло според прогнозите БВП ще нарасне с 1,4 % през тази година в ЕС и с 1,2 % в еврозоната.
Рисковете за перспективите продължават да са значими. Рискът от протекционистки мерки в световен мащаб и текущото забавяне на растежа на световния БВП и търговията биха могли да се окажат по-дълготрайни от очакваното, особено ако растежът в Китай е разочароващ.
В Европа рисковете включват Брекзит без споразумение и възможността временните смущения, които понастоящем засягат производството, да се окажат по-дълготрайни. Съществува и риск от оттегляне на частните инвестиции при повишаване на политическата несигурност и намаляване на стимулите на политиката за растежа.
От друга страна, частното потребление и инвестициите в ЕС биха могли да се окажат по-устойчиви от очакваното, особено ако доверието на предприятията и потребителите не се повлиява в толкова голяма степен от несигурността и вътрешните затруднения и ако бъдат подкрепени с по-ефективни от очакваното мерки на фискалната политика в държавите с фискално пространство и стимулиращи растежа реформи.
USD
CHF
EUR
GBP
