Само две седмици преди Коледа на територията на целия ЕС в сила влизат нови общоприложими правила, които да сложат край на подвеждащата реклама и на агресивните търговски практики.

В т. ч. и пълна забрана за използване на лъжливи „безплатни" предложения и насочени към децата реклами в Интернет, които залагат на „врънкането" на родителите (реклами с преки призиви към децата).

Ограниченията са част от дълъг черен списък от схеми, върху които налага забрана новата директива за нелоялните търговски практики
 Директивата взема на прицел „мръсната дузина", в която попадат част от най-наглите практики, като се започне от рекламите примамки и се стигне до пирамидалните схеми, замаскираните рекламни статии и неистинните твърдения за наличие на лечебни свойства.

Новата директива в значителна степен укрепва сегашните стандарти на ЕС относно подвеждащата реклама и залага нови изисквания за недопускане на агресивни търговски практики, в т. ч. тормоз, принуда, неправомерно оказване на влияние.

Към днешна дата едва 14 държави-членки са приложили директивата. Комисията стартира съответните процедури срещу държавите-членки, които все още не са приели своите национални правила в областта.

По думите на комисаря по защитата на потребителите Меглена Кунева нелоялните практики мамят потребителите и изкривяват конкурентните пазари.
"В единния пазар на Европа не може да има място за търговци, които оказват натиск, тормозят или подвеждат потребителите, особено по Коледа - най-активният търговски сезон.
Затова Европа застава начело и приема едни от най-строгите правила в света срещу подвеждането на потребителите и продажбата под натиск", отбелязва още Кунева.

Дългият черен списък посочва над 30 схеми, които се смятат за нелоялни при всички обстоятелства.
Част от него е и „мръсната дузина" на практиките, за които е добре известно, че причиняват вреди на потребителите:

  • Реклами примамки: чрез рекламата на продукт на много ниска цена привличат потребителя към покупка от фирмата, когато в действителност тя няма достатъчни наличности от рекламирания продукт.
  • Лъжливи „безплатни" предложения: като описват продукта като „подарък", „безплатен", „без такси" и т. н., създават впечатлението, че предложението е безплатно, а същевременно от потребителя се изисква да плати задължителна цена за участие в търговската практика или за получаването или доставката на изделието.
  • Преки призиви към децата да купуват рекламираните продукти, напр. „Купи книгата сега!", или да убеждават родителите си или други възрастни да им купуват рекламираните продукти: „Новото филмче с Алиса и новата вълшебна книжка на Фонди вече са тук.
    Кажи на мама да ти ги купи от най-близкия щанд за вестници и списания!"
    Преките призиви към деца са забранени за телевизионната реклама, а сега черният списък разширява забраната до всички медии и по-специално до Интернет.
  • Неистинни твърдения за лечебни свойства, като се започне от алергии и се стигне до косопад и намаляване на телесното тегло.
  • Маскирани рекламни статии: използване на статии в медиите за популяризирането на продукт (платено от търговеца) без това да се обявява ясно.
  • Пирамидални схеми: схема за популяризиране на продукт или услуга, при която възмездяването идва най-вече от привличането на други клиенти към схемата, а не от продажбата или консумацията на продукти.
  • Награди: създава се лъжливо впечатление, че потребителят е спечелил награда, а такава липсва или предявяването на претенции за нея е свързано със заплащане от страна на потребителя или поемане на някакви разходи.
  • Подвеждаща представа за правата на потребителя: представяне на правата, произтичащи за потребителите от закона, като отличителна черта на предложението на търговеца.
  • Ограничени оферти: некоректно се твърди, че продуктът ще бъде предлаган само за ограничен период от време, с цел да се лишат потребителите от достатъчно възможности да направят осведомен избор.
  • Език, на който се предлага обслужването след продажбата: поема се ангажимент след продажбата на потребителите да се предоставя обслужване, което впоследствие се осигурява само на чужд за тях език, а това не се посочва ясно преди сключването на сделката.
  • Продажби по инерция: от потребителя се иска незабавно или по-късно да плати за продукти, доставени му от търговец, но непоръчани от него, или да ги съхранява или върне.
  • Гаранции за цяла Европа, които създават невярното впечатление, че за продукта има сервизно обслужване в държава-членка, различна от тази в която той е продаден.