Недостиг от около 400 000 души работна ръка прогнозират от БАН.

По-ниските доходи са причина за отлива на работна ръка от нашата държава. Дори и през 2030 година няма да можем да компенсираме фактора заплащане, с което да ограничим миграционните процеси, обяви на пресконференция професор Искра Белева.

Парите, които българските мигранти пращат показват устойчиво увеличение. От 300 милиона лева през 2000 година, през 600 милиона лева през 2007 до 1,3 милиарда лева през 2015-та.

Икономистите от БАН препоръчват задържане на кадри у нас. Препоръчва се повишаване привлекателността на родния трудов пазар. Те искат и по-гъвкави форми за включване в заетостта на българските мигранти.

От БАН представиха годишен доклад за икономическото развитие на страната като фокус е поставен върху влиянието на емиграционните процеси. Страната губи население, изтъкна и професор Веселин Минчев. Напусналите страната в последните 20 години не са повече от един милион души, а не около два милиона, както се говори. Страната обаче е миграционно изтощена, смята той.

Държавите, които генерират миграция в ЕС са Ирландия, Испания и Кипър. Испания ежегодно губи около 200 000 души от емиграция.

Едва 2-3 % от българите в Испания заявяват интерес да гласуват на избори у нас, проучили са икономистите от БАН. Близо 17 % от емигрантите от Северозапада ни пък са се върнали в страната.

Според икономистите парите от емиграцията не помагат на развитието на местната икономика, тъй като много малко от хората ги използват за бизнес. Най-много пари отиват в Севрозападния регион, както и централна България.

Перспективите по отношение на емиграционните потоци не показват съществен обрат в техните размери и структура, доколкото няма да настъпи такъв обрат и в икономическата среда. От тази гледна точка според икономистите на БАН дисбалансът в пазара на труда по отношение на търсене и предлагане на труд ще става все по-голям както в количествено, така и в качествено отношение. И в бъдеще икономиката ще се захранва с парични трансфери от българи в чужбина и това ще продължава да бъде съществен фактор за балансиране на домакинските бюджети.

На регионално ниво връзката между емиграционните нагласи и развитието на регионите ще продължи да насърчава мобилността на работна сила особено от региони с неблагоприятна икономическа среда.

От БАН са направили анализ и на аграрния сектор. Оказва се, че родните фермери произвеждат едва 7 % от ябълките за българския потребител, както и 22 % от доматите на пазара ни са родно производство. За хляб пък се използват заготовки.

В същото време над 17 000 души работят в администрацията на сектор Земеделие.