През 2018 г. от ГИТ са направили 1415 проверки за трудовата мобилност и трудовата миграция. Установени са общо 5561 броя нарушения. За тяхното отстраняване от Инспекцията са издадени над 4700 принудителни административни мерки за работодатели и посредници. Те са задължителни за изпълнение, съобщиха от Главна инспекция по труда.
Съставени са и 536 акта за установяване на административни нарушения. Най-често нарушенията са свързани с неуговаряне на минималните условия на труд, неосигуряване на минималното заплащане, липса на някои задължителни реквизити в трудовите договори и в споразуменията при командироване, липса на договор между фирмата посредник и предприятие, за което се набира персонал в приемащата държава.
Най-сериозните знаци за измама са комуникация само по интернет и искане на суми предварително, припомнят от Главната инспекция по труда на кандидатите за работа в чужбина. Информацията им е преди активното наемане на работници за сезонна заетост в чужбина. Най-често това е работа в селското стопанство, строителството и туризма.
Някои от основните правила, с които трябва да се съобразяват търсещите работа лица преди да заминат да работят зад граница, са следните:
Използването на интернет, и в частност на социалните мрежи, като единствен начин за контакт, отказ от лични срещи или определяне на такива на публични места вместо в офис, от страна на предлагащите работа, са сигнали за евентуална измама.
Отказът за сключване на договор или предлагането на договор на език, който лицето не разбира също предполага риск от измама. Подобна опасност има и когато предприятие, неизвършващо никаква дейност в България, сключва договори с работници с обещанието след това да ги командирова веднага зад граница (т.н. предприятия пощенски кутии).
Ако предлагащите работа задържат личните документи на лицата, това може да бъде сигнал за попадане в схема за трафик на хора с цел трудова експлоатация.
Измамата и трафикът на хора са престъпления по смисъла на закона и ИА ГИТ няма правомощия да упражнява контрол, но сигнализира компетентните органи, когато й стане известна подобна информация.
Инспекцията по труда може да се намеси, когато при изпращането на работа в чужбина или командироването е нарушено трудовото законодателство.
От ГИТ зачестяване на случаите, в които наетите не могат да предоставят достатъчно информация, за да бъде идентифицирана фирмата, която ги е изпратила или командировала, или местният им работодател, за да може контролните, а при необходимост - разследващите органи да се намесят.
Търсещите работа в чужбина трябва предварително да проучат дали фирмите, които им предлагат осигуряване на заетост зад граница, имат регистрация в Агенцията по заетостта като фирми посредници или предприятия, които осигуряват временна работа.
Списъците са публични и достъпни на сайта на Агенцията по заетостта (АЗ). При командироване трябва да се провери дали фирмата, която им предлага договор, извършва идентична дейност в България, което е условие за реално командироване.
Забранени са искания на такси и други плащания под каквато и да е форма за осигуряване на работа в чужбина. Законодателството изрично регламентира, че фирмите посредници и предприятията, осигуряващи временна работа нямат право да искат такси под каквато и да е форма. Заплащането трябва да бъде от работодателя, за когото осигуряват работна ръка.
Работодателите, които командироват свои работници и служители за изпълнение на дейности в чужбина, също нямат право да искат такси, категорични са от ГИТ.
Най-често се искат суми за издаване на формуляр А1 за командироването им. Той се издава напълно безплатно от НАП. При евентуално плащане е наложително да се поискат документи, доказващи за какво са заплатените суми.
Лицата, които търсят работа, трябва да бъдат запознати предварително и писмено с минималните условия на труд и заплащане в държавата, в която се полага трудът. Предварително между страните трябва да бъдат уговорени и разходите за транспорт, за квартира и др.
Ако работникът е изпратен от предприятие, което осигурява временна работа, той трябва да сключи трудов договор с него. В документа да е разписано при какви условия на труд в предприятието ползвател ще работи.
Трудовият договор трябва да съдържа данни за страните и определя: размера на основното и на допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер; условията за полагане на извънреден и на нощен труд и размера на заплащането и.
В договора трябва да е посочена и продължителността на работния ден и на работната седмица; на дневната, междудневната и на седмичната почивка, както и дните на официалните празници в приемащата държава; размера на платения годишен отпуск; финансови условия на изпращането извън посочените (пътни разходи, квартира и др.).
Когато предприятие командирова зад граница свои работници и служители за предоставяне на услуги, с които има сключен и регистриран в НАП трудов договор, работодателят трябва да подпише и споразумение за изменение на договора за периода на командировката. Споразумението е с командированите работници.
В него се разписват всички условия на командироването, включително се регламентират и разходите за транспорт и спане и др.
Дали командироването е законосъобразно може да бъде проверено и чрез попълване на въпросник в сайта, създаден от ИА ГИТ по проект "Контрол на командированите лица". След анализ на отговорите системата предупреждава дали има риск от "фалшиво" командироване. Анкетата може да бъде попълнена на интернет адрес https://vaprosnik.gli.government.bg:8080/CSP_Ext
От ГИТ припомнят, че работниците, които ползват фирми посредници за работа в чужбина, трябва да тръгнат от България с подписан трудов договор с чуждестранен работодател. Договорът трябва да е преведен на български или на разбираем за тях език и на езика на приемащата държава.
Важни реквизити от трудовия договор са всички данни за работодателя, условията на труд и заплащане. Именно договорът е документът, чрез който на по-късен етап, при необходимост, може да се извърши проверка и да се защитят правата на работника. Трябва да имат сключен и посреднически договор с фирмата посредник, който включва определени клаузи, разписани в специална наредба. Този договор задължително трябва да съдържа коректните данни на посредника и мястото, на което е подписан.
Важно е търсещите работа лица да имат достатъчно данни за посредниците или за предприятията, които ги изпращат или командироват в чужбина, по които след това същите да бъдат идентифицирани, за да бъде упражнен контрол или при необходимост извършено разследване от компетентните органи.