Асоциацията на организациите на българските работодатели е изпратила покана до националните синдикати КНСБ и КТ "Подкрепа" за разговори за определяне на минималната работна заплата, както и за размера й за 2017 година.
В поканата за стартиране на консултациите се посочва, че в бюджетните закони за следващата година се предвижда минималната работна заплата да е 460 лв. Припомняме, размерът в момента е 420 лв.
Работодателите подчертават, че този размер не е консултиран с тях.
Според работодателските организации ръст с 9.5% не почива на обективни икономически съображения и не отчита фактори като инфлация, производителност на труда, заетост, динамика на БВП и др.
Работодателските организации ще очакват своите социални партньори КНСБ и КТ "Подкрепа" на 24 октомври (понеделник), от 16.00 часа, или на 26 октомври (сряда), от 10.00 часа, в сградата на БТПП, се казва в поканата, публикувана на сайта на БСК.
В Асоциацията на организациите на българските работодатели членуват АИКБ, БСК и БТПП.
boris
на 15.05.2017 в 16:43:10 #2Нека си направим един мисловен експеримент и да си представим следната психидилична картина: Значи, седим на една тучна зелена поляна в късна есен и гледаме пред нас две неща – на едно обагрено в жълто дърво как му капят листата и до него стои един наш приятел и ни ни маха с ръка. В този момент някъде дълбоко в нас ние не можем да се отървем от вътрешното си убеждение, че това което виждаме са две напълно различни неща. От една страна имаме един механичен процес, а от друга -едно осъзнато волево действие. Ние, обаче, по природа сме скептици и нищо не приемаме за даденост докато не го подложим на анализ. И така: Още от пръв поглед имаме два пътя – да приемем, че двата феномена се дължат на съвсем различни, нямащи нищо общо причини и, - че двата процеса са в същността си еднакви, но на ниво представа изглеждат различни. Трети вариант, поне за мен, не е интелектуално постижим. Започваме анализа от същината на проблема – какво е това което ни кара, да имаме споменатото горе убеждение и отговорът е очевиден – принципът на аналогията с нас самите. Имайки представа за нашето собствено самосъзнание, сме склонни да го приписваме на другите хора. Въпросът е – защо да не го приписваме на всичко останало. Ако не го правим – означава да вярваме в „душата“, ако го правим – означава да вярваме в „духове“. Може да поставим главата на нашият приятел в някакъв скенер и да го подложим на всякакви експерименти – няма да открием никакъв процес който да се различава от гравитацията и турболентните въздушни движения, както и биомеханичните процеси водещи до увяхването на листата – разликата може да е в количеството и сложността на процесите, но не и в принципа. Те всичките – механични, химични и електрически се свеждат до еднакви обяснения на ниво елементарни частици. Тогава може да заключим, че качествена разлика няма и разликата между волево и неволево движение (въздействие) не съществува. Тогава сме принудени да заключим, че Шопенхауер е прав и „волята“ е както в нас, така и във всичко - причина за нещата. Но както за нас тя е самоосъзната – така и следва да е самоосъзната и за цялата Вселена защото ако между мен и камъка има само „степен на сложност“ и аз съм „мислещ субект“, а той не – то между мен и всичко взето заедно разликата по сложност е колосална и аз изобщо не следва да се считам за мислещ спрямо Вселената. Ще кажете – ти си субект, а Вселената не е - но по определение Тя като абсолютна завършеност следва да много повече субект от мен – вечно променящият се и взаимодействащ със средата. Другият вариант – между движението на ръката ми и падането на камъкът има „нещо“ принципно различно – то идеята за „душата“ като способност на нещо неподвластно на природните закони ни отвежда направо извън познатата ни Вселена. Отговорът, че между дървото и приятелят ни има разлика която „не е от този свят“ ни хвърля в положение да вярваме в „духове“.
Архангел
на 20.10.2016 в 14:53:52 #1Каква минимална заплата? След няколко дни ако влезе СЕТА в сила всеки чуждестранен "инвеститор" ще ви съди до дупка,че сте му намалили печалбата!