Няма законова регламентация за стимулиране на родното производство и консумацията на местни продукти. Това коментира Димитър Димитров от земеделското ведомство по време на заседанието на комисиите по земеделие и по регионално развитие, които обсъдиха как да се стимулира родното.

Все пак има наредба, която облекчава родните храни, въпреки че и няма пречка за появата на такива храни на пазара, обясни Димитров. Любомир Кулински от БАБХ също констатира липсата на достатъчно нормативни документи за родната продукция.

Все по-голяма популярност получавали у нас т.нар. фермерски пазари.

Дешка Кротева от бранша произвежда българско прошуто или нафпавок. Тя се оплака,че наредбите не облекчавали производителите. Искаме закон за занаятчийските храни, настоя Кротева, която показа продукта си на депутатите.
Нямам право да го продавам тук, оплака се Кротева. Това, по думите й, е роден абсурд.

Тя реши след заседанието да почерпи законотворците, за да се убедят в качеството на уникалния български нафпавок. В него няма нищо изкуствено, каза производителката. Гледаме си прасетата като деца, нищо че нямаме цехове, похвали се Дешка Кротева.

Тя недоумява как да имаме цехове за нещо, което е бутиково. Иначе на международни изложения българското прошуто било хит. Ако няма обаче нужната наредба, нафпавокът и друга уникална продукция родно производство ще изчезне. Нафпавок е интересен и вкусен сурово-сушен колбас от разложкия край - добре отлежал и много качествен, който се прави от столетия по специфичен занаятчийски метод и не отстъпва на световноизвестни деликатеси, съизмерими с него - например хамон серано и лонганиса де Вик от Испания или италианското прошуто крудо. Но нафпавок има собствен, специфичен характер - вкусов аромат на добре съзряло месо, с дълбока сладост, лека пикантност и изявени землисти нотки.

Според местните хора нафпавок се прави от най-малко един век във всички села от разложката долина: Елешница, Баня, Долно Драглище, Горно Драглище, Добърско, Годлево, Бачево.

Използва се само най-хубавото месо от домашно гледаните прасета, а размерът и формата на колбаса от кълцано и подправено месо варира в зависимост от това дали се пълни дванайсетопръстник (бабичка), мехур (меурче) или стомах (дедец). Разложката долина е единственото място в света, където този деликатес може да отлежи успешно и да придобие специфичния си вкус и аромат. Днес традицията се пази най-вече в село Горно Драглище от около 20 семейства. Но нафпавокът е скъп и празничен деликатес, чието приготвяне и отлежаване изисква доста време (най-малко 4 месеца съзряване - от декември до април), и, тъй като законът не позволява подобни продукти от животински произход със семейна занаятчийска направа да се предлагат на пазара, хората нямат стимул да го правят.

Производителите искат държавата да застане зад тях. Защото тогава щяло да има силно българско земеделие.