Най-честите причини за инциденти на строителни обекти са пренебрегване на правилата за безопасност, неефективен контрол или недооценяване на рисковете на конкретните работни места. Това показват анализите на серия инциденти на работното място, направени от Главната инспекция по труда (ГИТ). Според експерти в голямата си част тези инциденти са били напълно предотвратими.
Според статистиката за трудовите злополуки, сектор "Строителство" е един от най-рисковите за инциденти на работното място, водещи до смърт или инвалидност. От агенцията отчитат повтаряемост на причините, които водят до подобни инциденти.
Тежките злополуки в строителството се степенуват по следния начин:
Падане от височина - причина за 40% - 50% от всички тежки злополуки в сектора;
Притискане, премазване, прегазване от тежка строителна механизация - между 10% и 20%;
Затрупване от земни маси - между 10% и 20%. Макар че като времетраене при повечето строежи земните и изкопни работи са сравнително кратки, поради което те, независимо от по-ниския относителен дял в разглежданата статистика, също следва да се отнесат към едни и най-рисковите.
Удар от електрически ток - между 10% и 20 %
Почти всички злополуки при падането от височина са свързани с необезопасени работни места, или подходите към тях - етажни плочи, асансьорни шахти, технологични отвори, стълбищни площадки и рамене, работни площадки на скелета. Почти при всички случаи липсват ограждения, които да са достатъчно високи и да са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце. Често не се използват и лични средства за защита, в случая колани.
Немалка част от злополуките, възникнали от необезопасеност, са при работа на относително малка височина и обикновено с кратка продължителност.
От ГИТ привеждат за пример три случая, завършили със смърт - работник пада от около 2 м височина при преминаване по талпа над изкоп за основите на новострояща се сграда. Там не е имало безопасен подход - достатъчно широк и със защитни перила.
Вторият случай - при декофриране на кофражни платна, работникът пада от 4 м височина - бил без лични предпазни средства. Третият случай - при довършителни работи от площадка на подвижно скеле пада от височина около 3 метра, тъй като скелето не е обезопасено.
Същото е и при злополуките, причинени от затрупване от земни маси, за кратко време. При тях основната причина е извършване на работи в изкопи, които не са обезопасени чрез укрепване на стените, или чрез подходящ ъгъл на откоса.
Най-честата причина да се пренебрегват правилата за безопасност е че времето за обезопасяване може да е по-дълго от времето за извършване на работата. Те дават пример с работник, който е затрупан, след като слиза в изкоп след премахване на крепежа, за да почисти за "няколко секунди" мястото на съединяване на две положени тръби от паднала при отстраняването на крепежа пръст. И не излиза, пишат от ГИТ.
От Инспекцията очертават и най-честият сценарий на инцидентите с ток. "Извършване на работи с тежка строителна механизация, предимно бетон помпа или автокран, в близост до неизключен електропровод и докосване на проводник от него", дават пример от ГИТ. Другият често срещан случай е докосване на електропровод с пренасяни от пострадалия дълги метални предмети - арматурно желязо или тръба за тръбно скеле.
Злополуките стават от съзнателно пренебрегване на основни изисквания за безопасност в строителството. Най-често това е от техническите ръководители на обектите. Често мотивът е: "винаги работя така и досега нищо не ми се е случвало".
Другите оправдания за липса на обезопасяване е краткостта на работата - "какво толкова може да ми се случи за няколко минути - ще го оправя". От ГИТ също така отчитат и обема на поставените задачи, несъобразен с времето за изпълнението им - "толкова работа ме чака, нямам време да обезопасявам". Понякога и прекаленото самочувствие води до безразсъдни постъпки.
От ГИТ припомнят законите, които трябва да се спазват при извършване на строително-монтажни дейности. Те са: Закон за здравословните и безопасни условия на труд, Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.
За оценка на риска могат да бъдат използвани и интерактивните онлайн инструменти на риска (OiRA инструментите), които се откриват на страницата на ИА ГИТ.
USD
CHF
EUR
GBP
