"Южен поток" беше спрян на политическо ниво, но зад тези действия прозират няколко сериозни финансови и икономически причини. Това заяви д-р Пламен Димитров от Българското геополитическо дружество, който даде съвместна пресконференция с проф . Нина Дюлгерова, позната с позициите си по теми, свързани с енергетиката и отношенията Русия - Европа.

Пред журналисти Димитров посочи четири причини за спирането на проекта.

Първата от тях е тази, че той не отговаря на европейското законодателство.

Втората е кризата в Украйна, която обтегна отношенията между Русия и ЕС. В тази връзка решението на руския президент Владимир Путин показва, че скоро разрешаване на конфликта в Югоизточна Украйна няма да има.

Третата причина е, че потреблението в Европейския съюз на природен газ намалява и за периода 2010 - 2013 то се е понижило с 13%. В България само за първите девет месеца на 2014 г. консумацията на синьо гориво е намаляла с 6% спрямо същия период на 2013 г. По отношение на България потреблението на газ може да се свие още, ако бъде извършена програмата за саниране на панелните жилища, която ще намали консумацията на топлоенергия.

Четвъртата причина е, че „Газпром" не може да намери финансиране за изграждане на този голям проект. Това се случва заради санкциите, наложени на Русия, но и заради вътрешната конкуренция между държавните компании. В момента Кремъл предпочита да осигурява нисколихвено финансиране на нефтената компания „Роснефт", защото повечето приходи на Русия идват от продажбата на нефт, а не от природен газ. Съотношението е приблизително 3:1 в полза на нефта, заяви Димитров.

Изграждането на „Южен поток" през Турция е малко вероятно да се случи в пълния обем на проекта, който предвижда транзитиране на 64 млрд. куб. м. газ. Това е така, защото Турция няма нужда от толкова голямо количество газ, а за да бъде продаван той в ЕС, е необходимо да има съобразяване с Третия енергиен пакет, допълни специалистът.

Димитров говори и за предложението на премиера Бойко Борисов да се изгради хъб на българска територия, който да се захранва от „Южен поток", собствени находища и други източници и да преразпределя газ към Европа. По думите му, такъв проект е нереализируем, защото би изисквал много голяма инвестиция за построяването на хранилището, а финансова помощ за това от Европа едва ли ще дойде, предвид намаляващото потребление на Стария континент. Нямаме и съгласието на Русия за реализиране на такъв проект. Накратко казано, този проект бил само във въображението на Борисов, коментира Димитров.

Подобно мнение относно газовия хъб изрази и проф. Нина Дюлгерова, според която наистина няма как такова съоръжение да бъде реализирано. Тя заяви, че е рано да се отписва „Южен поток" и че в близките месеци може да има раздвижване по проекта. Дюлгерова посочи, че скоро се очаква отново страните в украинския конфликт да седнат на масата за преговори и това да се стигне до положително развитие.

Дюлгерова е категорична, че Европа ще търси начин за подновяване на диалога с Русия, защото ЕС страда повече от санкциите, отколкото Москва. Тя заяви, че „Южен поток" продължава да е единствената реална възможност да бъдем енергиен играч в Югоизточна Европа, защото другите газови проекти в района като Южния газов коридор, в който влиза Трансадриатическият газопровод, захранван с газ от Азербайджан, ще забави своето развитие.

За разлика от своя колега, Дюлгерова заяви, че в България потреблението на газ ще се увеличава. Една от причините е, че много хора могат да се откажат от санирането на жилищата си като разберат, че това е опасно, защото кондензацията която се предизвиква от санирането, ще доведе до отслабване на заварките на панелните конструкции. Тя се позова на мнението на "редица експерти" в строителството. Другата причина, поради която Дюлгерова смята, че ще се увеличава потреблението на газ и на енергия като цяло, се крие в това, че в близко бъдеще ще има много емигранти и бежанци у нас.