"Религиите ще се изучават в културологичен и исторически аспект. МОН ще предложи различна от сегашната неконфесионална програма - тя съчетава елементи на познание на религиите и няма да бъде задължителен час по вероучение, а ще е задължителен час по добро. Основната цел на образованието е да възпита децата в добродетели."
Това мнение изрази министърът на образованието Красимир Вълчев пред журналисти след участието си на кръгла маса на тема "Добродетели и религия в образователната система - възпитание и ценности".
Министърът уточни, че предметът "Добродетели и религия" ще влезе най-късно през учебната 2026/2027 година.
"МОН няма амбицията за всички класове да се въвежда едновременно предметът, а ще се въвежда поетапно. Част от разговора е дали ще обхваща всички класове, но трябва задължително да присъства в I клас", обясни Вълчев.
Той уточни, че по предмета "Добродетели и религия" няма да има оценка. По думите му опитът на други държави показва, че обученията по добродетели и религия показват положителни резултати.
"Трябва да направим децата добри българи и добри хора, да стъпим на универсални ценности и няма да ги изведем сами в МОН. Нямаме тази увереност и амбицията, че можем да го направим сами. Това ще е плод на широк разговор, но ще продължим да спорим по някой от тях. Имаме набора от ценности, които искаме да възпитаме в децата", категоричен бе Красимир Вълчев.
За родителите, които искат различна програма по добродетели и религия, Вълчев заяви, че ще може да избират между три програми - православно християнство, ислям и история на религиите.
"Това няма да е догматично образование и ще се стъпи изцяло от опита на другите страни. Разбрахме притеснението и това, което виждаме е, че има задръжки по отношение на конфесионалните елементи. Образователната система трябва да възпита децата в морални ценности и добродетели", настоя Вълчев.
Той заяви, че няма да се стъпи върху сегашната програма на неконфенсионално образование, а ще се стъпи на програми от другите страни.
Вълчев увери, че няма да се предлага амбициозен срок за квалификация на учителите, а целта е новият предмет да се утвърди като част от задължителния учебен план.
"Няма да има срок за МОН, но не трябва да ни прави по-малко амбициозни", подчерта министърът. И внесе повече яснота - трябва да се обучат учителите и да се намери пространството, на което ще се преподава предметът.
Негово Светейшество патриарх Даниил коментира пред журналисти темата, като изтъкна, че "въвеждането на богословските дисциплини ще бъде едно естествено попълване на едни необходими знания за общата култура на младото поколение".
Той обясни, че в България над 70% от населението се определят като православни християни, като те допринасят със своя труд, постижения и данъци.
"Говорим за образование и изясняване на базисни понятия от традиционното вероизповедание. Европейската литература и философия, демокрация почиват върху основни понятия, които са от християнството. Не може да четем европейска литература, поезия, да разбираме изобразителното изкуство, което до голяма степен почива върху християнството", коментира патриархът.
В България богословието е признато от държавата и Богословският факултет е важна част от Софийския университет, даде пример патриарх Даниил.
dyado-yotso
на 24.04.2025 в 21:30:09 #2И въобще тази инициатива в абсурдна. Не може да налагаш изучаване на религия в училище. Каква цел преследва? Какъв проблем решава? Как го решава? Вярата е нещо много лично, за вярващите. Когато се превърне в налагана норма, тя неизбежно става вредна. Кой ще го преподава, как, и как ще се гарантира, че не се злоупотребява? Как даже се предполага, че няма да навреди подобна задължителна проблема - на самата религиозност? Не е работа на училището и държавата да въвеждат в религия.
dyado-yotso
на 24.04.2025 в 21:25:00 #1"По думите му опитът на други държави показва, че обученията по добродетели и религия показват положителни резултати." Какви? Къде? Някакви доказателства?