Основната роля на професионалното образование и негово най-силно предимство е да бъде пряка връзка между учащите и пазара на труда. Въпреки това почти половината ученици няма да работят това, за което са учили, като продължава обучението в специалности, които не се търсят на пазара на труда. Това показва ново изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ) за Индекс на съответствието между професионалното образование и заетост (ППК) и профила на икономиката 2024 г.
Изследването обхваща випуск от близо 22 хиляди ученици. Учащите за придобиване на професионална квалификация представляват около половината от всички ученици, а ежегодно професионално образование завършват около 20 хиляди ученици или над 40% от всички в страната. Броят на заетите с ППК тази година е над 900 хиляди души или около 1/3 от заетите в икономиката.
Завършилите професионално образование представляват 1/3 от работната сила сред населението на възраст 15-64 г., а коефициентът на икономическата им активност през 2023 г. е 82,8%.
Съответствието спрямо ППК и икономиката е с най-висок резултат в област Добрич, следвани от Сливен и София. Трите области водят класацията и през миналогодишното издание, когато на първо място обаче беше столицата.
Източник: НСИ
Между 40 и 50% от заетите с ППК са в секторите "Транспорт, складиране и пощи", в "Преработваща промишленост" и "Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъците и възстановяване". Най-малък е дялът на работещите с дейностите, в които обикновено е необходимо висше образование, а именно "Образование" с 10,1% и "Професионални дейности и научни изследвания" - с 8%.
Спрямо миналогодишното издание броят на новоприетите ученици намалява най-много в сферата на транспорта, складирането и пощите. Свиване се вижда и в секторите на земеделието и строителството. Доброто представяне на областите в Добруджа, по-специално Силистра, Добрич, Разград и Търговище, е обусловено от сравнително големия дял на селското стопанство в икономиката им.
Същевременно най-висок сред шестте разглеждани сектори е ръстът в сферата на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) професиите - над 300 ученици. През настоящата учебна година 19% от план-приема за професионална подготовка е именно в ИКТ или 7 хиляди места в 29 специалности. За сметка на това, заетите с придобита професионална квалификация са под 2%.
С над 100 ученици се увеличава приемът за професии, свързани с преработващата промишленост и хотелиерството и ресторантьорството.
Традиционно едни от най-разпространените специалности в професионалното образование са в сферата на хотелиерството и ресторантьорството. През настоящата учебна година 11% от започващите професионална подготовка са именно в тази сфера. В същото време заетите с придобита професионална квалификация в икономическа дейност "Хотелиерство и ресторантьорство" са едва 5%. Обучението в сферата е непропорционално високо, в сравнение със заетостта, в Югозападна България.
Източник: НСИ
42% от план-приемът с над 15 хиляди места за професионално образование е насочен към професии като "Електротехник" и "Електромонтьор", където са приети 1.5 хиляди ученици. Над 2 хиляди пък са тези, които ще се обучават на квалификация в професиите "Техник по транспортна техника" и "Монтьор по транспортна техника".
Като заключение, все още са разпространени професии и специалности, чиито кадри не се търсят и в голямата си част няма да се реализират според образованието си. Стремежът в много случаи е насочен към механично запълване на бройки.
Негативните ефекти от несъответствията между това, което се учи и структурата на икономиката могат, според ИПИ, да се намалят чрез по-широко отраслово образовани, дуално обучение, професионално ориентиране, възможност за трансфер между специалности и засилване на трудовата мобилност в страната.
USD
CHF
EUR
GBP
