За около половината ученици в професионалното образование в икономиката няма насрещно търсене за кадри от работодателите.
Това показва анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), който обхваща випуск от над 21 хиляди ученици, които ще се обучават в следващите пет години в специалности от избраните шест сектора:
- Селско стопанство
- Преработваща промишленост
- Строителство
- Транспорт, складиране и пощи
- Хотелиерство и ресторантьорство
- Информационни и комуникационни технологии (ИКТ)
Резултатите от индекса на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката за 2023 г. (53,6 точки) показват, че вероятно 10 хиляди от учениците няма да работят това, за което за учили, ако структурата на икономиката се запази подобна през следващите пет години.
Данните показват голямата тежест на специалности и професии, които на практика не се търсят, но запълват места - от една страна във вече остарели и ненужно широки специалности (например, в селскостопански дисциплини), а от друга, в такива със сравнително ниски разходи за обучение (например, в хотелиерството и ресторантьорството).
През последните години се наблюдава разширяване на приема в професионално образование в ИКТ направления за сметка на предишното силно разпространено обучение в секторите на селското стопанство и хотелиерството и ресторантьорството.
Спрямо миналогодишното издание на индекса се наблюдава намаление от 1.2 точки. Причината за това се крие основно в свиването на приема в професии, свързани с преработващата промишленост за сметка на разширен прием в професии за ИКТ сектора. Тази трансформация обаче не е непременно и изцяло негативна, тъй като след 5 години, когато тазгодишните нови ученици в професионалното образование завършат, вероятно ИКТ секторът ще е по-голям и по-широко разпространен в България, посочва Институтът за пазарна икономика.
Традиционно едни от най-разпространените специалности в професионалното образование са в сферата на хотелиерството и ресторантьорството. През настоящата учебна година 11% от започващите професионална подготовка са именно в тази сфера. В същото време заетите с придобита професионална квалификация в икономическа дейност "Хотелиерство и ресторантьорство" са едва 5%. План-приемът за учебната 2022/2023 г. включва над четири хиляди места в 15 специалности, които могат да се отнесат към тази икономическа дейност, като 86% от тях са за професиите "Готвач" (1,4 хиляди места), "Ресторантьор" (1,3 хиляди места) и "Хотелиер" (700 места).
Причини за сравнително големия прием може да се търсят в това, че за подготовката на хотелиери и ресторантьори не е необходима толкова скъпа и модерна техника (както при техническите специалности). В допълнение, от данните се забелязва, че обучение по тези специалности често се предлага и в общообразователните училища, където има единични паралелки за професионална подготовка.
Припомняме, че хотелиери и ресторантьори от години сигнализират, че работна ръка липсва и няма желаещи да работят в сферата. Особено много това се засили по време на панедмията, когато и много заведения затвориха за месеци, а някои и завинаги. Работодателите периодично също така искат да се облекчат режимите за наемане на работна ръка от трети страни.
Професионалното образование в сферата на информационните и комуникационни технологии се увеличава значително през последните години. През настоящата учебна година 18% от план-приема за професионална подготовка е именно в ИКТ, или 6.6 хиляди места в 29 специалности. Предвид, че заетите с придобита професионална квалификация са едва 1% от икономическата дейност "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения", несъответствието изглежда значително.
Приложението на придобитото знание след пет години образование вероятно ще е сравнително високо заради продължаващото разширяване на сектора в икономиката, технологичното развитие на производството и услугите и търсенето на все повече ИТ специалисти. Друг е въпросът дали търсенето на работна сила от компаниите в ИТ сектора е и ще бъде за лица със средно професионално образование или по-скоро основният недостиг е за софтуерните инженери и другите специалисти с висше образование. С други думи, увеличаващите се атрактивност и план-прием на средни ИКТ специалисти не е гаранция за запълване на недостига от кадри в сектора - освен ако работодателите не успеят да профилират изискванията към отделните работни позиции по начин, позволяващ да бъдат запълнени от кандидати със средно образование и ППК.
От всички заети лица с придобита професионална квалификация в икономиката 6% са заети в селското стопанство, докато приемът в това професионално направление е 9% от общия прием за професионално образование и обучение в страната. През тази учебна година над 3 хил. ученици за приети в 70-те селскостопански специалности в системата на професионалното образование.
"Преработваща промишленост" е икономическата дейност с най-висок дял на заетите с придобита професионална квалификация - 26%. Същевременно приемът в 146-те специалности в сферата на преработващата промишленост представлява 13% от целия план-прием в страната. Това са близо пет хиляди ученици, приети за обучение през настоящата учебна година.
В икономическа дейност "Строителство" 9% от заетите са с придобита професионална квалификация, докато приемът за професионално образование в 30-те специалности в тази сфера е 4% през настоящата учебна година или близо 1,6 хиляди ученици.
В икономическа дейност "Транспорт, складиране и пощи" заетите с придобита професионална квалификация са 11%. Учениците, приети за професионално образование в тази сфера пък са малко над хиляда, или 3% от план-приема, разпределени в 14 специалности.
Освен в шестте избрани икономически дейности, 41% от придобилите професионална квалификация намират заетост в останалите 13 икономически дейности. Същевременно също 41% от план-приемът за професионално образование е насочен в останалите сфери. Това обаче не означава, че има съвпадение на професионалната подготовка и приложението на придобитата професионална квалификация.
В специалностите извън избраните шест сектора през учебната 2022/2023 г. местата са над 15 хиляди и обхващат стотици специалности и професии. Около две хиляди ученици са приети в професиите "Електротехник" и "Електромонтьор". Също толкова са и тези, които ще се обучават на квалификация в професиите "Техник по транспортна техника" и "Монтьор по транспортна техника". Има и значителен брой места за професионална подготовка в сфери, които на пръв поглед не предполагат пет години специализирано професионално образование като "Фризьор", "Козметик" и "Маникюрист-педикюрист" (общо близо 600 места), "Брокер" (над 150 места), "Сътрудник в малък и среден бизнес" (416 места), "Продавач-консултант", "Офис-мениджър", "Помощник-инструктор по фитнес" - все специалности, чиято подготовка на кадрите не изисква скъпа и специфична техника. Съществуването на тези специалности и обхватът им подсказва, че училищата, отчитащи и стимулите в системата за финансиране на средното образование, се стремят да обучават възможно най-много ученици с най-малко разходи, без да се съобразяват с последващата реализация на кадрите или нуждите на бизнеса.
Индексът на съответствието между професионалното образование и структурата на икономиката показва сравнително голямото несъответствие между системата на образованието и нуждите на пазара на труда. Все още са разпространени професии и специалности, чиито кадри не се търсят и в голямата си част няма да се реализират според образованието си. Разширяването на професионалното образование за сметка на общото средно образование като политика през последните години има и негативни последици, предизвиквайки стремеж към механично запълване на бройки в професионалните гимназии, констатира ИПИ.
Данните на областно ниво дават още по-ясна представа за съответствието на професионалното образование и профила на икономиката.
С най-висок резултат е столицата - 67,3 т., а с най-нисък - област Ловеч - 36,4 точки. Първото място на София (столица) е обусловено от високият дял както на учащите се за ППК, така и на заети в ИКТ сектора, и заедно с това - на ниският дял на учащите и заетите в селското стопанство.