Член-кореспондент Стефан Воденичаров, директор на Института по металознание при БАН, беше избран за председател на общото събрание на академията, съобщи БНР.
Днес се проведе първото заседание на новоизбраното Пето общо събрание на БАН.
Стефан Воденичаров определи водещите задачи, за които ще работи.
БАН да преустрои научната си стратегия, за да се наложи като национален център за научни изследвания и да превърне в реалност в живота в България Лисабонския договор, който освен други важни неща предвижда науката да влезе в управлението на държавата.
Чл.-кор. Стефан Воденичаров е роден през 1943 г. Завършил е технология на металите през 1968 г. и от 1969 г. до днес е в Института по металознание при БАН.
Четири мандата е бил заместник-директор, а в края на миналата година с пълно мнозинство е избран за директор на института.
Има 200 научни труда, 20 патента, ръководител е на 21 научни разработки в областта на отбраната и ядрената енергетика.
"Учен от висока класа, чиито изобретения се използват по суша, въздух и вода, принципен човек, който не взема прибързани решения и се вслушва в мнението на другите" - така колеги на Стефан Воденичаров от института и от общото събрание на БАН го представиха на днешния форум.
fras
на 21.04.2008 в 18:40:47 #1"БАН да преустрои научната си стратегия, за да се наложи като национален център за научни изследвания и да превърне в реалност в живота в България Лисабонския договор, който освен други важни неща предвижда науката да влезе в управлението на държавата." Пак глупости. Първо: Науката е предмет на Лисабонската стратегия. Лисабонският договор е съвсем друго нещо. Второ: В преамбюла на така често споменаваната от учените Лисабонската стратегия пише, че целта е да се преодолее технологичното изоставане на европейската икономика от американската и азиатските. Т.е. науката трябва да се насочи към практически ориентирани и приложими открития, иновации и т.н. За целта финансирането на научни изследвания трябва да достигне 3% от БВП, но в съотношение 1:2 съответно от държавата:бизнеса. Държавното финансиране пък се разпределя на конкурсен принцип, а не според броя учените на калпак и кой колкото поиска. И още други неща пише там. Определено не пише, че науката(разбирай учените) имат запазено място в управлението на страната или че учените в БАН работят- не работят, полезни-безполезни могат сами да си определят заплатата.