Започва публичното обсъждане на Закона за училищното и предучилищното образование. Това обяви заместник-министърът на образованието Ваня Кастрева по време на международна конференция, посветена на приобщаващото образование.
Тя призова за активно включване в обсъждането. Още преди години за първи път се поставя темата и политиката за приобщаващото образование като приоритет в работата на МОН, изтъкна Кастрева. Всички учители, по думите й, имат отношение към голямата тема за българските деца.

Децата нямат цвят, децата нямат политическа принадлежност. Децата ни са еднакви за всички, коментира заместник-просветният министър. Грижата на държавниците и отговорните в сектор образование е да гарантират равен достъп до образование на децата.

Децата ни носят своето различие от раждането си. Мисията на възрастните е децата да се почувстват като една общност, да заработят заедно. Проспериращо общество чрез знание, това е мисията на българските учители, по думите на Ваня Кастрева.

На свой ред председателят на комисията по образование в 43-ото Народно събрание Милена Дамянова заяви, че конференцията е навременна. Тя се пошегува, че поредното четене на Закона за предучилищното и училищно образование ще е 101, тъй като темата се наследява от парламент на парламент. Според Дамянова обаче губещ от това отлагане са българските деца.  Крайно време е да започнат нужните реформи в сектора.

Приобщаващото образование е ключово, смята председателката на образователната комисия в парламента. Приобщаващо внимание е как средата да се приспособи към нуждите, към специфичните потребности на всеки един ученик, всяко едно дете. Това е предизвикателство пред всички нас, каза Милена Дамянова.

Тя бе категорична, че има ресурси за развитие на образованието. Време е не децата и учениците да се приспособяват към средата и към нас възрастните, защото напоследък това стана тенденция. Време е средата и ние възрастните да се приспособим към потребностите, които имат децата, изтъкна Дамянова.

Основният източник на подкрепа за родителите на деца със специални образователни потребности е училището. 64% от тези родители разчитат на учителя на детето и работата на ресурсния учител. Други експерти, които по-често работят с децата със специални образователни потребности са логопед (36%) и психолог (31%). Това показват резултатите от проучване, проведено сред родители на деца със специални образователни потребности.

Изследването показва, че ресурсните учители и специалисти не са достатъчни. Има училища, които не се посещават от такива специалисти и се разчита изцяло на работата на учителите.

Освен недостига на специалисти, проблем е също справянето на детето със специални образователни потребности с учебния материал, което е свързано и с липсата на адекватни помагала и учебни материали, които са налични според едва 16% от родителите. Освен това се констатира и недостатъчна допълнителна подготовка на общообразователните учители за подкрепа на деца със специални образователни потребности.

Родителите споделят за затруднена социализация на децата със специални образователни потребности в училище - в 22% от случаите. Останалите деца трудно приемат учениците със специални образователни потребности - в 28% от случаите.

43% от родителите на деца със специални образователни потребности общуват всяка седмица с учителите. Оказва се, че родителите по-често са търсени от учителя като „наказателна инстанция", а именно когато има проблем в ученето - в 64% от случаите. 93% от родителите на деца със специални образователни потребности имат доверие на учителите - 63% напълно и 30% донякъде.