Българското самосъзнание не се формира само в часовете по литература. Това обяви в студиото на bTV образователният заместник-министър Ваня Кастрева по повод новите учебни програми.

Припомняме, че измененията в програмите се обявяват поетапно в последните месеци, като някои елементи от новото им съдържание предизвикаха остри реакции. Такъв е и случаят с новината, че „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски отпада от образователната програма за сметка на задължителното изучаване на „Робинзон Крузо“.

Това обаче не е вярно, отрече Кастрева. Според нея нарушена комуникация води до тези гневни изблици. Паисий не отпада, той присъства в програмите за следващи класове. Това не е литературно произведение, а исторически извор – ще се учи в 9 клас, обясни просветния заместник-министър.

Тя напомни, че формирането на нагласи и ценности е различно от задължителната литература. Децата ще чуят за Паисий  много по-рано от 9 клас, ще се случи по естествен начин от страна на учителя – може още във 2-3 клас. Има 5 български автори, които се учат в 6 клас, уточни Кастрева.

Падне ли Паисий, Джамбазки иска оставката на МОН

Падне ли Паисий, Джамбазки иска оставката на МОН

Иска да чуе стратегията на министерството за възпитаване на родолюбие

Общата философия на закона е текстовете да са ориентирани към интересите на децата. Програмите предвиждат 40% от часовете за нови знания – залагаме на редуциране на академичността и претовареността на учениците. Дава се възможност на учителя според интересите на учениците да надгради познанията им, аргументира се Кастрева.

Тя обяви, че програмата за 7 клас е изцяло с български автори. „Хубава си, моя горо“ също не изпада, а се премества.

"Искам да влезем в нашето време. Ако Петър Берон е направил първия учебник, в който всичко известно е написано, ние не сме Петър Берон – първо трябва да възпитаме децата на мислят критично, да са вдъхновени, това не става само със задължителната литература", заяви Кастрева.

Спорен е списъкът от ценните български автори и е трудно да се направи такава селекция, която да отговаря на всички интереси, смята Кастрева.

За нея е ясно, че самосъзнанието и националната принадлежност не се градят само в часовете по литература.

„Даваш ли, даваш, Балканджи Йово“ няма да е задължително за 5 клас, призна за финал Кастрева. Децата обаче могат да го прочетат сами, а учителите – да го преподадат в увеличения брой часове за упражнения, да го предоставят като домашна задача  или част от програмата за рецитал при училищно тържество, предположи още заместник-министърът.