Учители, директори и студенти взеха участие в дискусия на тема "Внесените законопроекти за развитието на средното образование", организирана от Градският съвет на БСП-София, Съветът по образование и наука към НС на БСП и Федерация "Образование".

В ролята на модератор се изяви народният представител от 42-ото Народно събрание Валя Богданова. Бившата депутатка от БСП откри събитието, убедена, че образователната тема е публичен, обществен и професионален ангажимент. Очевидно е, че законопроектът на ГЕРБ ражда сериозна обществена дискусия и затова различните мнения са важни. Всяко предложение, по думите й, следва да бъде разгледано при обсъждането на текстовете от закона на второ четене.

"Нашето разбиране е, че този закон не може да бъде закон на една партия", посочи Богданова. Тя допълни, че темата за образование трябва да излезе извън партийните мнозинства и да търси широко обществено съгласие - и на професионалната общност, и на родителите.

Богданова получи протестно писмо от учителите и административния персонал на 67-о ОУ "Васил Друмев". В него преподавателите изразяват безпокойството си във връзка с приетия на първо четене Закон за училищното и предучилищното образование. Те се обявяват срещу намерението частните училища да се финансират от държавния бюджет, подобно на общинските и държавните учебни заведения.

Припомняме, измененията на този закон са продукт на депутатите от ГЕРБ, които от години подготвят цялостна реформа на родното образование. По време на предишния мандат на Бойко Борисов, предсрочните парламентарни избори не позволиха влизането на проектозакона в пленарна зала.

"Дали скоро няма да оплакваме с крокодилски сълзи българското образование, както оплакваме здравеопазването, източвано от знайни и незнайни болници", се казва в протестния документ на 67-о ОУ "Васил Друмев".

Някои се хванаха още за заглавието на закона.

Представителят на научните среди Румен Димитров от Българската академия на науките (БАН) сътвори втори вариант за наименование, по думите му, по-достойно като българска традиция. Той предложи на законотворците алтернативен вариант - Закон за народната просвета. Ако пък това не им допадне, има и трети вариант - да го нарекат Закон за средното образование и предучилищното образование и подготовка. Мотивите му са свързани с търсенето на връзката между предучилищната подготовка и училището. "По конституция и специфика на процеса на дейността, както и завършваната степен, предучилището не е образователна степен", коментира Димитров.

В досегашните варианти на закона, по думите му, е подценен възпитателният процес в институцията училище. Той демонстрира по-омекотена позиция спрямо финансирането на частните училища, но все пак изрази позиция, че не бива да бъдат финансирани наравно с държавните. Трябвало да се намери някакъв възможен, справедлив вариант, тъй като и родителите на децата в частните учебни заведения внасят данъци. Би следвало законът да заложи стремеж към 4,5%, а защо не и 5% от БВП за издръжка на образователната система, оптимистично предложи Димитров.

Проф. Емилия Рангелова от Съюза на учените представи декларация, в която членовете на организацията изразяват смущението си от факта, че вносителите не са се съобразили с препоръките им. "Предложеният закон не се различава от внесения в предишното Народно събрание", коментира Рангелова. Налице е педагогическа неграмотност по отношение на понятията възпитание и образование, според Рангелова, която допълни, че двете били подменяни.

Тя също намира за недопустимо финансирането на частните училища и детски градини. Като аргумент в подкрепа на тезата си Рангелова изтъкна, че изборът на частно училище е личен проблем и всеки трябва да го заплаща сам. Според нея новите идеи трябва да се проверят експериментално в педагогическата практика. Тя не пропусна да отбележи, че трябва да се мисли и за мандатност на директорите на училищата.

Засегнати бяха и помощните училища. Латинка Ковачева, която е директор на такова учебно заведение, подчерта, че през последните 25 години помощните училища са се развили много. Ако средната възраст на учителите била 50 години, то в помощните образователни институции работели 40-45 годишни високомотивирани хора.

Тя призова за нов подход за обучение - задължително да има кабинети за консултиране, рехабилитация на дефицитите на децата. В момента имаме по 1 логопед и 1 психолог, оплака се Ковачева.

След като изслуша част от позициите на заинтересованите страни, общинският съветник от БСП към Столична община Калоян Паргов също изрази становище по темата за образованието. Паргов отчете дисбаланс между 178-те училища на територията на Столична община. От една страна има училища, които са на ръба на оцеляването, част от тях с маломерни паралелки, с недостатъчни бюджети. От друга страна се наблюдава голям наплив към централни училища.

Дали делегираните бюджети не изкривиха посоката и не превърнаха образованието в количество за сметка на качества? Този въпрос постави Паргов по време на дискусията. Дали училищата не се превърнаха в икономически единици, които се надпреварват кой колко ще привлече, за да получи по-голям бюджет.

На второ място Паргов засегна темата за целодневното обучение. Той призова възрастните да се замислят как се чувстват децата им в рамките на 10-11 часа учебен процес. До колко се концентрират и до колко е полезно - върху тази тема той призова да се замислят всички. Той отчете, че за родителите този вариант е добър, тъй като знаят, че децата им не са на улицата, но трябва да се помисли за ефективността на целодневното обучение и влиянието им върху учениците.

Дискусията "за" или "против" финансирането на частните образователни институции се явява дискусията, която разделя парламента на ляво и дясно, прозря Паргов. Общинският съветник подчерта, че частните училища не са малко и подобна идея би довела до дисбаланс и конфликт на интереси. Не е без значение и фактът, че някои частни училища съжителстват с общинските в една и съща сграда. Как обаче това ще продължи, ако държавата плаща и на частните, е въпрос за размисъл.

Не на последно място общинският съветник засегна и идеята за обществените съвети и контрола на училищата. Дали контролът или стимулирането и подкрепата би имало решаваща роля за повишаване на качеството на средното образование? Този риторичен въпрос постави Паргов.