Научните среди са разтревожени от намерението на управляващите да приемат проекта на закон за академичния състав, който според учените е в „полусуров вид".

90% от становището на Съюза на учените в България по проекта не е взето предвид, посочи председателят на съюза Дамян Дамянов.

Има опасност този закон да облагодетелства растежа на хора без гарантирано покритие и не заслужава подкрепа от наша страна, каза той.

Дамянов посочи още, че в сегашния вариант на закона се дават сериозни еднолични права на ректор, директор и министър и се присъедини към оценката на учени - медици, че това вече не е демокрация, а демократопатия.

Членовете на Организацията на младите учени „Когито" изразиха съмнения, че законът ще подобри качеството и няма да отговори на обществените очаквания.

Според тях текстовете не предлагат безпристрастен начин за подбор и кариерно развитие. Липсата на национални критерии не улеснява достъпа на младите хора до научните институции.

По думите на председателя на „Когито" Христо Лафчиев с този закон ректорът, респективно директорът, придобиват доминираща роля и има опасност от феодализиране.

Лафчиев заяви, че ако не срещнат разбиране, младите учени ще подготвят протест и искане за налагане на вето. Той допълни още, че биха могли да публикуват черен списък на хората, които веднага биха били облагодетелствани от текстовете на закона.

Представители на младите учени поставят редица въпроси:

  • 1. Дали приказките за качество, конкуренция, „съдбата на парите на данъкоплатците" и пр., и пр. се превърнаха в повод за нова необмислена реформа в науката и висшето образование?
  • 2. От кого всъщност ще зависи академичното израстване? Е ли РЕКТОРЪТ единствената личност, държаща хляба, ножа и критерия за научен напредък - (в БАН - директори на институти) и къде в схемата са студентът, преподавателят и ученият?
    Дали планираната децентрализация на управлението на кариерното развитие няма да ги предаде от ръцете на външен орган като ВАК, в лапите на местния феодал, където проявата на лично отношение ще придобие преобладаващо значение?
  • 3. Има ли място за личността на учения, преподавателя и студента в предложения закон, наречен „за развитието на академичния състав в Република България"? Къде остава мобилността в новата система на крепостни преподаватели и учени?
  • 4. Изключена ли е опасността научната общност за кратко време да се напълни със симпатични на шефовете си асистенти, доценти и професори без научна основа, които дълги години напред ще кадруват, колят и бесят в системата?
  • 5. Необходими ли са ясно разписани правила, свързани например с натрупани точки, които независимо от конкретната институция, да гарантират, че добре свършената работа директно ще води до повишаване в академична длъжност?
  • 6. Дo колко предложения закон е в синхрон с пропагандираната преди изборите политика за принципа за личността като двигател на конкурентната икономика и обществото на знанието, законова, институционална и комуникационна среда, в която личностите на преподавателя, учения и студента имат пълна свобода за творческа изява и до колко политиката на управляващите в областта на науката и образованието оправдава доверието на българския данъкоплатец?