В деловодството на Народното събрание е внесен проектозакон за изменение и допълнение на Закона за висшето образование с параграф единствен - отпадане на определената в закона мандатност на ръководните длъжности във висшите училища в България, чийто вносители са лидерите на БСП и ДПС - Сергей Станишев и Лютви Местан.

В изключително грубо нарушение на демократичните практики, въобще не е проведено обществено обсъждане с представители на академичните преподаватели, студентите, неправителствения сектор.

Това пишат в отворено писмо до медиите и под формата на публикувана в интернет петиция адв. Калин Костов от Сдружение за европейско качество във висшето образование, Проф. Лъчезар Аврамов от Гражданско движение за защита на науката и образованието и д-р Петко Тодоров от Сдружение на младите учени „КОГИТО".

Петицията под надслова „Да защитим висшето образование от политически авантюризъм" е адресирана до ръководството на 42-то Народно събрание, Парламентарната комисия по образованието и науката, министъра на образованието и науката и до ръководствата на всички парламентарно представени и извънпарламентарни партии.

Наша проверка показа, че в Министерството на образованието и науката не са чували за подготвяната промяна в закона. Нещо повече, на 30 август в Благоевград, министърът на образованието и науката проф. Анелия Клисарова изложи идеята за въвеждане на мандатност и за директорите на образователните институции в средното образование чрез нов закон, който е сред най-големите приоритети на министерството. Очевидно и нейното становище е без значение, коментират от сдруженията.

Единствена причина за внасянето на проектозакона според тях е изключително силният лобистки натиск на Съвета на ректорите - казионна организация, обединяваща представителите на нароилите се в България над 50 висши училища, значителна част от които - държавни, разходващи на практика безконтролно бюджети, общите суми на които надминават в пъти бюджета на отделни министерства.

Голяма част от тези ректори, посочват те, се намират в края на своя втори, последен по сега действащия закон мандат. Не е тайна, че ректорите на университетите освен административни ръководители, на практика са еднолични разпоредители с техните бюджетни и извънбюджетни средства. Концентрирането на такава власт в ръцете на едно лице противоречи на принципа на разделение на властите в демократично изградените институции, категорични са Костов, Аврамов и Тодоров.

Премахването на мандатността и оставянето на въпроса за определяне на такава евентуално в техните вътрешни правилници допълнително ги поставя извън обсега на какъвто и да е контрол, допълват те.

По думите им това е пълна абдикация на държавата от висшето образование и от политиката в тази област. Подобно законодателно решение не само улеснява, а директно стимулира феодализирането на тези нереформирани и неефективни структури на бюджетна издръжка, според тях.

Твърдението, че българската академична общност е узряла за подобно либерализиране на нормативната уредба, изразено в мотивите на вносителите, не може да издържи не само като теоретична теза, но и на проста историческа ретроспекция, посочват още в петицията си вещите лица.

В писмото си те припомнят избухналия преди почти година скандал във Фонд „Научни изследвания", свързан с многомилионни злоупотреби при финансирането на научни проекти, в която престъпната схема за присвояване на обществени средства според тях съществена роля са изиграли и висши училища, представени от техните ректори.

Горчива истина е, че много от висшите училища в България са превърнати в ясла на политически креатури - „калинки", които бързо и лесно се снабдяват с университетски дипломи, за да заемат впоследствие важни постове в държавното управление и администрация, а политически лидери чрез обръчи от фирми - обществени поръчки за милиони, допълват те.

Мъдрото решение, по думите им, би следвало да е съвсем друго - търсене на обществено съгласие за приемане на изцяло нов Закон за висшето образование, който да реши неговите крещящи проблеми, които са видни от всички непредубедени наблюдатели и които могат да бъдат търсени навсякъде другаде, но не и в текста на нормата, чиято промяна се предлага.

Те настояват за незабавно оттегляне на внесения законопроект, като апелират всички политически партии и обществени организации в България да изразят ясно негативно становище спрямо него. Също така изразяват своята решимост за предприемане на протестни действия.