Първанов за "агресивното невежество" на Дянков

На президентския сайт бе публикуван своеобразен отговор на Георги Първанов по повод някои изявления на финансовия министър Симеон Дянков, визиращи БАН.

Първанов припомня, че Дянков е нападнал БАН във връзка с президентско слово, в което академията не е била спомената.

Но през септември министърът нападна и Икономическия доклад до президента, без да го е чел. Това е въпрос на възпитание и стил, очевидно трябва да свикваме, констатира държавният глава.

Той припомня квалификациите на министъра за Академията като сталински продукт и за „феодалните старци", които определя като „едно агресивно невежество".

Първанов обръща внимание и на факта, че Дянков е развил тезата, че по време на криза „науката не е основно нещо", като уточнява, че изказването на министъра е било защитено и от премиера.

В разсъжденията си Първанов изказва предположенията си, че в стремежа към ликвидацията на БАН вероятно има и материални подбуди - многобройните имоти и сгради.

Припомняйки началото, когато преди 140 години към създаването на Българското книжовно дружество са съпричастни Васил Левски, Любен Каравелов, Васил Друмев, Марин Дринов, президентът отбелязва, че съзнава, че „не можем да очакваме исторически сантимент от онези, които са тук от скоро".

Държавният глава изтъква, че Академията има важен принос в българската наука - с 16% от учените в България се осигурява повече от половината от научната продукция; повече от половината от патентите; повече от половината от международните проекти.
БАН е много преди редица научни институти от Югоизточна Европа в класацията на водещите научни организации в Европа, заявява още Първанов.

По думите му БАН е класирана най-напред от всички български научни звена в авторитетното подреждане на международния институт „Томпсън-Ройтерс", който има най-пълната база данни за последните три години.
Например, по брой цитирани публикации БАН изпреварва с около 600 места Световната банка (припомняме, министър Дянков бе служител именно на тази банка преди да поеме поста у нас).

Средното ниво на държавните разходи за наука и изследвания в рамките на Европейския съюз е 1,85% от БВП.

В тази посока, за увеличаване средствата за наука, са и препоръките на Световната банка, припомня още държавният глава.

Той подчертава, че по глава 17 „Наука и изследвания" от договора с ЕС България е поела ангажимент за ежегодно нарастване на публичните средства за наука и технологии.
Вместо това, заявява още той, науката е била винаги първата, обичайната жертва на бюджетните ограничения.