Всъщност Законът за училищното и предучилищното образование налагал промените в учебните програми, които разбуниха обществото. МОН трябвало да го изпълнява.

Това стана ясно от пресконференция в Образователното ведомство по повод новите учебни програми.

Целта според директора на дирекция в МОН Евгения Костадинова е оптимизиране на програмите, като в образованието се акцентирало върху традицията и изграждането на нова философия. Децата пък щели да се ориентират по-добре в заобикалящия ги свят. Новите програми давали възможност за спираловидно надграждане на изучавания материал.

От МОН обясниха, че в редица предмети е застъпен патриотичен момент, а целта била да се превърнат знанията в умения.

Програмите не са за деца, те са ориентирани към учителите, обясни Костадинова. Програмите са документ за професионалистите, изтъкна тя.

анкета

Притесняват ли ви промените в учебните програми?

Да 89.4%

Не 7.2%

Темата не ме интересува 2.3%

Не мога да преценя 1.0%

На пресконференцията стана ясно, че в редица класове е застъпена българската тематика, като акцентът е поставен върху националната идентичност.

Така например, Ботев се среща в литературата за 5-ти клас. В 6-ти клас пък децата ще се запознаят с Вазов, Елин Пелин, Смирненски и Йовков.

България е разтворена и присъства, подчерта Евгения Костадинова.

В 6-ти клас по история пък 50 % от матирала е за националната ни история. В 8-ми и 9-ти клас също е застъпена националната история. „История славянобългарска” отива в 9-ти клас, защото според МОН, там е нейната хронологична проява, тъй като под една или друга форма за нея е станало въпрос и в 6-ти и в 8-ми клас.

От МОН обясниха, че знанието е спираловидно и то създава метапредметни връзки.

В 10-ти клас националната история ще се представя със съвременните тенденции и с извървения досега материал.

В 7-ми клас пък децата ще се запознаят с историята на 21-ви век и историческото присъединяване на България към Европейския съюз.

Учениците няма да са ощетени, успокои Евгения Костадинова. Нямало да има стрес за децата и луфтове в образованието им.

Тя призна, че винаги може да се прави една образователна реформа по-добре, но „не е важно какво се учи, а как е представено.”

На въпрос защо се използва термина „християнизация”, вместо „покръстване”, от МОН обясниха, че причината е това, че покръстването е част от християнизацията.

От просветното ведомство отново отбелязаха, че целта е децата да са знаещи и можещи, а на въпроса защо липсва ясно очертаване на това, че страната ни е православна държава, от МОН заявиха, че „православието излиза през очакваните резултати”.

Нова интерпретация получи и „османското присъствие” по българските земи, което при различните политически системи, национално съзнание и образование присъства като турско робство, иго, доосманско присъствие. Днес от пресконференцията на МОН стана ясно, че вече говорим за „съвместно съжителство по време на Османската империя”.

Стана ясно, че българите по онова време и „османците, присъствали на наша територия са живели заедно.

Стана ясно още, че ако на изпит ученик използва вместо „владичество” или „присъствие” думи като „иго” и „робство” няма да бъде с намалена оценка.