Просветното министерство е готово с проект за стратегия за висшето образование, обхващащо периода 2014-2020 година. В проекта основна цел е до 2020 година за образование да се заделят 6% от БВП на страната, като половината от тези пари да отиват за наука.

Това заяви образователният министър Анелия Клисарова на пресконференция в МОН, след като по-рано днес в Министерски съвет бе обсъдена самата стратегия с участието на премиера Орешарски.

Висшето образование е ключово за икономиката на страната, категоричен бе Орешарски. Той призна, че не приема еднозначно критика към качеството на висшето образование у нас, тъй като родни кадри намират добра реализация в чужбина, но слабости има и подобрение е необходимо.

„Критиката е преекспонирана, но е хубаво, когато има такава. Нашето общество е много критично, често повече от необходимото, но критиката трябва да бъде градивна", добави премиерът, като призна, че е раздвоен, присъствайки в качеството си на министър-председател, а не на университетски преподавател.

Стана ясно, че с проекта вече са запознати ректорите на родните ВУЗ-ове, като до 15 януари следващата година те ще представят цялостна концепция, която да залегне в основите на стратегията.

Оказа се, че ректорите категорично се противопоставят на назначаването на борд в университетите и приемат това за нарушаване на автономията на университетите.
Ректорите поискаха от Клисарова държавата да ги контролира с познатите досега методи, а те да контролират сами собствените си приходи.

С промените, които предстои да бъдат регламентирани със стратегията за висшето образование се включва изискването факторът качество на образованието да играе по-важна роля при финансирането на университетите. В момента едва 15% от субсидиите за висшето образование са насочени към качеството му.

Според просветния министър са ни необходими ясни политики, реализъм и амбиция, за да може реформите в сектора да започнат още от 2014 година. Клисарова и ректорите на университетите се обединиха около становището, че е необходимо да опитаме да привличаме повече чужди студенти.

В тази връзка ректорът на Медицинския университет Ваньо Митев поиска да бъдат приети законови изменения, които да позволят на ВУЗ-а да изнесе свои факултети в Германия, Кипър, Лондон, Сингапур и Италия, тъй като Медицинският университет има подобна възможност и предложение, но законодателството го спъва.
И занапред университетите ще преценяват сами дали да ограничават броя на факултетите си, но предстои обществен дебат по темата дали да остане държавната поръчка или да се изпълняват всички заявки.

Според ректора на Софийския университет проф. Иван Илчев образованието е това, което трябва да издърпа България и само то може да ни обедини в хаоса, в който се намираме в момента.

На въпрос какъв метод на финансиране предвижда стратегията за висше образование просветният министър бе категорична, че не може да се прави прогноза чак до 2020 година, а за идната 2014 финансирането остава по две направления.
Едното е по постановление 121 с 11 критерия за качество на образованието, а другото направление се изчислява по средно приравнения брой студенти по единия разходен стандарт от 693 лева на човек. Ще нарасне обаче коефициентът, по който се умножават разходният стандарт за технически, математически и педагогически специалности.

В проекта за стратегия се включва предложението да има публичен регистър за контрол на развитието на всеки спечелен научен проект и на крайния му икономически ефект. Предлага се още висшите училища и тези с приложен профил да бъдат насърчавани чрез финансови и данъчни стимули в партньорството си с бизнеса.

Според Клисарова е важно и да бъде улеснен достъпът до висше образование на младежи от социално уязвими групи, като това може да се случи чрез нова система за предоставяне на стипендии и социално подпомагане.
Стана ясно, че по време на срещата си с ректорите е било обсъдено и предложението всеки университетски преподавател да преподава само в един ВУЗ.

„Стратегическата цел е създаване на модерна и ефективна система, в която центърът е човекът. В стратегията основно място има студентът. Необходим е растеж на качеството", обяви Клисарова по-рано днес на срещата в Министерски съвет.

Процентът на придобилите дипломи за висше образование граждани между 30 и 34 години е 26.9%, като целта е до 2020 - 2025 година този процент да достигне 34-36%, обяви образователният министър. По-малко от 30% от завършилите работят по специалността си, анализира тя.

През последните години финансово икономическата криза е поставила пред сериозна дилема висшето образование, а реформите макар и започнати, не са били ускорени, призна Клисарова. „Не инвестирахме достатъчно във висшето образование", отчете тя и добави, че невъзможни неща няма, но са необходими реализъм и амбиция.