Разделят университетите на изследователски и преподавателски според Стратегията за развитие на висшето образование през следващите 10 години, която е публикувана за обществено обсъждане, съобщи БНР.

Това разделение ще стане по критерий на науката. "Акцентите в тази стратегия са естествено продължение на акцентите в миналата стратегия - 2014-2020 г. , на промените, които бяха направени през последните години", каза зам.-министърът на образованието Петър Николов.

"Често в България висшето образование е критикувано за това, че има голям брой университети. За нас това не е вярно", каза Николов.

Според него проблемът е по-скоро, че висшите училища в България през последните няколко десетилетия започнаха да предлагат прекалено много програми, прекалено много специалности, включително такива, в които не са толкова добри.

През последните години, по думите на зам.-министъра на образованието, се опитват да свият приема на висшисти и да пренасочат фокуса към търсените специалности на пазара на труда. Имаме сфери, да кажем хидроинженерството или въобще инженерните специалности, в които има невероятен недостиг на пазара на труда. Опитваме да пренасочим нещата натам, каза Николов.

"В страната има оформени два типа висши училища - големи университети, които предлагат широко ветрилото от специалности, но и в тях се прави голяма наука и "просто ги има на научната карта на Европа", както и "по-малки висши училища, на които понякога гледаме с пренебрежение, но които са много важни за даден регион, дадена област и за бизнеса там. Те нямат високи научни постижения, но имат изключителни постижения от социално-политическа гледна точка", обясни зам.-министър Николов.

По думите му целта на стратегията е да няма уеднаквяване. "От едните трябва да искаме правене на висока наука, свързаност със световната наука, върхови научни постижения, естествено и преподавателски. От другите е достатъчно да искаме да бъдат едни много добри висши училища, в които студентите да получат знания и да могат бързо да се реализират", каза Николов.

Ректорът на УНСС професор Димитър Димитров заяви, че все още няма ясни критерии за изследователските университети. По думите му идеята на новата стратегия е да намали напрежението в системата.

Той призна, че сега няма такъв изследователски университет, не се ясни критериите. Той е скептичен, че би могло това да се получи - едни университети да бъдат само преподавателски, а други да бъдат само изследователски.

Идеята на университета е да съчетава обучението и изследванията и министерството би могло да направи това чрез формирането на субсидията по такъв начин, че да плаща и за обучение, и за научни изследвания в един университет. Иначе самата логика на научните изследвания е такава, че много малко хора от студентите ще се занимават с научни изследвания, смята проф. Димитров. Университетът ще се фокусира върху научните изследвания, за които ще получава финансиране и тогава се доближаваме до изследователски институт от формата на БАН, категоричен е той.

Николов обаче успокои, че "не става въпрос да има само изследователски и само преподавателски университети. "Разликата ще бъде именно във финансирането - какви критерии трябва да изпълни единият тип университети и другият тип с цел да имат оптимално финансиране", категоричен е проф. Димитров.

Той подчерта, че в момента субсидията на университетите е ориентирана главно към обучението на студенти и затова те се занимават с тази дейност. При плавна промяна на субсидията и отделена част за изследователска дейност, доброто съчетание ще бъде преливането на научно-изследователските резултати в учебната дейност. Това всичкото изисква финансиране и зависи как ще бъдат развивани по-нататък тези критерии, смята проф. Димитров.

Той изтъкна и с какви средства разполагат водещите университети в света според различни класации. "Технологичният университет в Масачузетс е с бюджет 3,62 милиарда долара, годишен бюджет. Станфорд е с 6,5 милиарда долара; Харвард - 4,5 млрд. долара. Номер 100 - университетът в Мексико е с бюджет 3 милиарда лева. Номер 50 е в Испания - в Алкала, 160 милиона евро. Софийският университет, който се появява в тази класация малко по-назад, е с бюджет около 30 милиона евро", поясни проф. Димитров в опита си да защити нашите университети.

Според заместник министъра разделянето на изследователски и преподавателски университети не е най-важният инструмент. Петър Николов изтъкна, че основен акцент е възможността бъдещите студенти да завършват бакалавърска степен за три години:

"В почти всички европейски страни обучението в бакалавърската степен е тригодишно. Идеята е, че един тригодишен период е достатъчен за това да се постави основата на един млад човек, след което той да избере адекватна на интересите си магистратура. В България, от начина, по който са разделени, едва ли не се създава впечатление, че магистратура е някакво второ качество образование и истинското образование е бакалавърското", поясни Николов.

На друго мнение е ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров. Според него не бива тригодишната система да бъде възприемана без оглед на спецификите на всяка специалност. Рискът е да се влоши качеството на добилите специалност "бакалавър" и това да предизвика недоволство сред бизнеса, който ще наеме кадрите, предупреди той.