Целта на изпълнителната власт е да повиши средствата за наука и те да стигнат до 1,5% от брутния вътрешен продукт (БВП).
Това каза заместник-министърът на образованието Костадин Костадинов, който участва в обществена дискусия на тема „Научните чудеса на България - иновации, престиж, бъдеще".

Въпросът за иновациите и как правителството ги стимулира е комплексен и той се разглежда за първи път тази година като една система - наука и иновации. До момента винаги науката и иновациите са се разглеждали поотделно, изтъкна Костадинов.

По време на форума представители на бизнеса ще дадат препоръки за това как научните открития да бъдат превърнати в иновации и да станат част от икономиката ни. Целта на кампанията е подпомагане на млади таланти в науката.

С днешната дискусия се открива кампанията „Научните чудеса на България", в рамките на която ще бъдат откроени 10-те най-велики български научни достижения на всички времена, както и да представи младите учени, прославящи името на страната ни по света. Над 50 научни открития ще се борят за десетката - сред тях са компютърът, киселото мляко и ред други.

Официален гост на събитието е вицепрезидентът Маргарита Попова.

В тежките дни, в които живеем, много малко хора се обръщат към това, че науката е двигателят, който може да изведе обществото в орбитата, която заслужава, изтъкна председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров.

Той е убеден, че без помощта на изтъкнатите български индустриалци, успехът няма да е бърз. Акад. Воденичаров отбеляза, че форумът отваря дебат за образованието и за науката - как да помагаме на българските индустриалци, за да бъдат още по-успешни. Тези разговори трябва да бъдат проведени в цялата страна, убеден е той.

Зам.-министърът на образованието проф. Николай Денков маркира рамката на ОП „Наука и образование за интелигентен растеж", която подробно ще бъде представена на 24 юни. На 9 февруари ЕК е потвърдила официално, че програмата е приета.

Три са приоритетните оси и те са насочени към научното и технологичното развитие, качеството на образование (предучилищно, училищно и висше) и достъпът до образование. Основните бенефициенти са научните институти, висшите училища, изследователи, предприемачи.

Денков се позова на статистиката, която сочи, че над 80 % от научния капацитет се осъществява в София, което е добре за нашия регион, но е зле за другите.