Всеки пети българин е висшист, сочат данни на Националния статически институт.

Към 1.02.2011 г. броят на лицата с висше образование у нас е 1 348 700 (19.6%). Завършилите средно образование са 2 990 400 (43.4%).

Българите с начално и по-ниско образование са 13.9%.

Общият брой на студентите в България през учебната 2011/2012 година, включващ записаните в четирите образователно-квалификационни степени („професионален бакалавър", „бакалавър", „магистър" и „доктор"), възлиза на 285.0 хил., което е с 20.5 хил. или със 7.8% повече в сравнение с учебната 2007/2008 година.

През 2007/2008 г. общият брой на компютрите във висшите училища, използвани за учебни цели, е 17.4 хил., като на 100 студенти в редовна форма на обучение се падат по 10.1 компютъра. През 2011/2012 г. броят на компютрите за учебни цели се увеличава на 22.4 хил., от които 16.3 хил. са ползвани за обучение на студентите в рамките на аудиторната заетост и на 100 студенти в редовна форма на обучение се падат по 11.5 компютъра.

За последната година студентите - български граждани в университети и специализирани висши училища са 253.2 хил. или 95.9%, като броят им се увеличава със 7.6 хил. (3.1%)  в сравнение с учебната 2010/2011 година. Повече са и чуждестранните студенти - с 8,1%. Сред тях най-много са  тези от Гърция, следвани от студентите от Турция.

Образованието на мъжете е малко по-високо от това на жените поради по-големия относителен дял на мъжете със средно и по-високо образование - 63.6 срещу 62.4%. За сметка на това обаче жените завършват значително по-често висше образование, като към момента на преброяването с висше образование са 791.8 хил. жени (22.3%), а мъжете висшисти са съответно 556.9 хиляди (16.7%), уточняват от НСИ.

От там допълват, че  почти три четвърти от жителите на градовете (71.6%) са със завършено най-малко средно образование, докато за жителите на селата този относителен дял е едва 40.3%.

Към 1.10.2011 г. в страната има 69 функциониращи частни общообразователни училища, като там се учат общо 6 257 ученици или само на 1% от общия брой на учениците.

Наблюдава се спад на броя на студентите в колежи с 9.3 хил. или с 36.5% в сравнение с предходната учебна година. Намалението на броя на студентите в частни колежи е 9.2 хил. или 54.4%

Намаляват и учениците, които получават професионално образование в училищата по изкуствата, професионални гимназии, професионални училища и колежи.

14.5 хил. ученици са напуснали образователната система през последната учебна година, като най-много са тези, които са напуснали по семейни причини - 6.9 хил. или 47.5% . Нежелание да учат са обявили 14.9% от учащите.

Негативна тенденция, която отчитат от НСИ, е и намаляващият брой на преподавателите.

Учителите (вкл. директорите и помощник-директорите с преподавателска заетост) са 46.2 хил. или с 1.0 хил. по-малко в сравнение с предходната година.

Преподавателите са високообразовани - 91.3% имат завършена образователно-квалификационна степен „бакалавър" или „магистър", а 8.2% са завършили образователно-квалификационна степен „професионален бакалавър" или еквивалентна в миналото степен. В учителската професия преобладават жените - 84.5% от общия брой на учителите. На една паралелка в дневните общообразователни училища се падат средно по 22 ученици.

Ранното чуждоезиково обучение все повече навлиза в началния етап на основното образование, съобщават още от Националната статистика. Децата в общообразователните училища, изучаващи чужди езици в началните класове (I - IV), е 82.5%, като най-много се учи английски език.

В училищата и паралелките за деца със специални образователни потребности се учат общо 4.4 хил. деца или с 0.1 хил. (3.2%) по-малко в сравнение с предходната учебна година. За тяхното обучение и възпитание се грижат 940 учители специалисти и 427 възпитатели.

Броят на компютрите за учебни цели се увеличава на 22.4 хил, като на 100 студенти в редовна форма на обучение се падат по 11.5 компютъра, отчитат още НСИ.