Бизнесът настоява за ясна стратегия за енергетиката

България следва да има ясна и конкретна стратегия за развитие на енергетиката си, основаваща се на най-добрия интерес за домакинствата и производството.

Това настояват от една водещите работодателски организации - Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), които в четвъртък представиха своята прогноза за развитие на сектора в рамките на дискусия, озаглавена "Дългосрочна визия за развитието на българската енергетика". На нея присъства и новият председател на КЕВР Станислав Тодоров, както и редица енергийни експерти.

Неизбежна смърт за изкопаемите горива - това чака енергийният ни сектор в обозримо бъдеще, смятат от работодателската асоциация.

Румен Радев настоя за решение за ядреното бъдеще на страната

Времето за анализи и добри намерения изтече - чухме ги. Чакаме резултати

Два са основните варианта за развитие, и двата обусловени от екоизискванията на ЕС за въглеродна неутралност към 2050 г. - ВЕИ и парогазови мощности или ВЕИ плюс атомни такива. В областта на "зелената енергия" обаче следва да има адекватна политика за ценообразуване, настояват от АИКБ. "Всяка година плащаме по 170 милиона лева повече за ВЕИ-та заради сбърканите начини на реализиране на една иначе правилна политика", каза председателят на АИКБ Васил Велев.

При първия сценарий - парогазови мощности и възобновяема енергия, ще са нужни 11,7 милиарда евро инвестиции, от които 7,9 милиарда такива от частния сектор, за да бъдат покрити изискванията на системата, а цената на тока към 2025 г., прогнозират от АИКБ, ще е около 74 евро за мегаватчас. При втория - атомни централи и ВЕИ, цената ще е почти аналогична - 75 евро на мегаватчас, но инвестициите следва да са по-сериозни - 17 милиарда общо, от които 11,5 милиарда, които да дойдат от частния сектор.

"Не чакаме спонсорство от страна на държавата, напротив - има достатъчно интерес от инвеститори с опит и репутация", каза Румен Радев от АИКБ.

Правителството да се събуди за нови ядрени мощности, зоват енергийни експерти

Да задели средствата в държавния бюджет за ядрената енергетика

"Не си правим ПР упражнение, целта е да инициираме обществен дебат, с който да търсим най-добрите решения. Искаме да поставим на масата всички варианти, които да не са зависими от различни интереси", изрази амбиция Васил Велев.

Безспорно е това, че трябва да се развиват възобновяемите мощности, категоричен бе шефът на Енергийния системен оператор Ангелин Цачев, който се включи в дискусията онлайн. Трябва, добави той, и да се постави акцент на ядрената енергетика, защото тя ще бъде основа за развитие именно на така важните нови технологии - като водородната например. Системите за съхранение на енергия също, добави той, са от базисно значение.

Въглищните централи да работят сезонно, обмисля Сандов

265 млн. лв. от старата програма ОПОС няма да могат да бъдат усвоени

КЕВР ще бъде двигател на промяната в енергетиката, обеща от своя страна новият председател на регулатора Станислав Тодоров. "Има много предизвикателства, първото от които е, че до 5 - максимум 10 години, трябва да преминем към нисковъглеродна икономика. Другото такова е, че трябва да се разделим с комфорта, който ни дават огромните генериращи мощности, които имаме в момента. Производството на енергия вече е много по-разпръснато, независимо, демократично", каза той.

И обеща - бизнесът ще има пълната подкрепа от страна на КЕВР в този преход. За целта в рамките на 2 месеца новият шеф на комисията заедно с подопечните си експерти ще изготви и направи публично достояние визия за развитие на сектора. "Няма да я налагаме, а ще я покажем, за да започнем да мислим накъде ще развива пазарът".

74% от фирмите не планират, работят само по стари поръчки

Едва 3% се чувстват насърчени да инвестират във ВЕИ за собствени нужди