Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори излезе с позиция относно наложения от Народното събрание мораториум върху цените на тока, топлинната енергия и ВиК услугите.
Те заявяват, че е разбираем стремежът на народните представители да предпазят гражданите от ценови шок в средата на отоплителния сезон, имайки предвид общото социалноикономическо състояние на по-голямата част от населението на страната.
Като представители на големите промишлени потребители на електрическа енергия и природен газ обаче те изразяват убеждение, че решението на Народното събрание по-скоро би имало обратен на желания ефект и заплашва енергийната сигурност на страната.
От БФИЕК подчертават, че замразяването на регулираните цени на топлинната и електрическата енергия означава и замразяване на размера на цена "задължения към обществото", която се заплаща от всички потребители. Предложението на КЕВР е било тази цена от 1 януари 2022 г. да бъде в размер на 0 лв./MWh. По този начин този разход е щял да бъде спестен както на стопанските и обществените потребители, така на домакинствата. С нулирането на цена "задължения към обществото" се намалява и общата данъчна основа, върху която се начислява ДДС върху електроенергията, което щеше да окаже допълнителен ефект за намаляване на разходите за електроенергия, поясняват те.
Освен това с така взетото решение се запазват и определените размери на премиите, които се изплащат от фонд "Сигурност на електроенергийната система" на производителите, чиято енергия се изкупува по преференциални тарифи. Понастоящем, поради голямата разлика между прогнозната пазарна цена, определена от КЕВР, и действителната пазарна цена част от тези производители получават свръхкомпенсация за произведената от тях електроенергия, посочват от Федерацията. Те допълват, че с предложенията на КЕВР, блокирани чрез мораториума, премиите на такива производители са били определени на 0 лв./MWh. По този начин полученото от тези групи производители ще се приведе в съответствие на пазарните условия. Също така от Фондацията заявяват, че по този начин са щели да бъдат спестени средства от фонд "Сигурност на електроенергийната система", които в проекторешението на КЕВР са били насочени за неутрализиране на поскъпването за битовите потребители.
Според тях свръхкомпенсиране или недокомпенсиране на производителите с преференциални тарифи би могло да се избегне чрез замяна на изплащането на премии спрямо прогнозната пазарна цена с договори за разлика.
Решението на НС заплашва сигурността на снабдяването с топлинна и електрическа енергия и природен газ, посочват още от БФИЕК и подчертават, че задържането на регулираните цени на енергийни дружества, важни за енергийната система, като ЕСО, електроразпределителните предприятия и топлофикационните дружества, заплашва тяхната платежоспособност, както и възможността да извършват лицензионната си дейност. Тези предприятия закупуват горивата и технологичните си загуби по пазарни цени, а реализират приходите си по регулирани цени.
"Енергийните предприятия ще бъдат лишени от ликвидност, което ще попречи на експлоатацията на енергийните мрежи и енергетичните съоръжения през зимния сезон. Това може да доведе до прекъсвания на захранването с електрическа и топлинна енергия на всички потребители", пише в позицията.
От БФИЕК посочват, че повишаването на цените на електроенергията и природния газ се движи от фундаментални фактори, на които не може да се влияе административно. В Европейския съюз се наблюдават дефицит на електрическа енергия и ниски нива на запасите на природен газ, което обуславя високите цени и предпоставя условия за продължаващото им нарастване поне до края на зимния сезон. Това, в комбинация с ценовия мораториум, според тях ще застраши финансовата стабилност на цялата енергийна система.
Особен проблем поставя "Топлофикация" - София, която има дълг към БЕХ над 1 млрд. лв. Ликвидна криза в това дружество, потребяващо около 30% от природния газ в страната, би поставило в затруднено положение "Булгаргаз", тъй като би възникнала реална опасност общественият доставчик да не може да се разплаща с "Газпром експорт", предупреждават от БФИЕК и допълват, че това ще заплаши снабдяването с природен газ на страната и ще застраши функционирането на цялата индустрия и газоразпределение.
Те припомнят, че "Булгаргаз" осигурява 95% от природния газ на България на двойно по-ниски цени от спот цените. Последствията ще се пренесат и върху финансовата стабилност на БЕХ и ще постави под въпрос взаимоотношенията му с кредиторите по облигационните емисии.
Евентуално спиране на топлоподаването от "Топлофикация" - София би имало пагубно въздействие върху електроенергийната система и разпределителната мрежа на София, категорични са от Федерацията и припомнят, че поради тази причина 46-ото НС е решило дружеството да работи при всякакви обстоятелства.
Не по-малка според тях е и заплахата за сигурността на водоснабдяването. ВиК операторите вече са в затруднено положение, а много от тях са в практическа невъзможност да заплащат електроенергията си, тъй като техните цени са утвърдени при цени на електрическата енергия от 76 лв./MWh. Средната цена за ноември е 408 лв./MWh, a от началото на декември до днес е 440 лв./MWh. Фалити на ВиК оператори ще оставят без водоснабдяване както битовите потребители, така и индустрията и обществените сгради, посочват от Федерацията и допълват, че има и опасност чуждестранните дружества - собственици на електроразпределителни предприятия в България, да заведат арбитражни дела срещу страната. Такъв тип дела ще са поредните, заведени от енергийни дружества срещу българската държава.
От БФИЕК считат, че енергийните пазари в тяхната цялост следва да се ръководят единствено от пазарните принципи, а КЕВР да бъде техен единствен арбитър в рамките на правомощията си, предвидени от законодателя. Поради това смятат за опасен прецедент демонстрираната политическа намеса в дейността на регулаторен орган, който самият законодател е определил за независим и чиято дейност е регламентирана чрез специален закон.
Решението на Народното събрание ще доведе до отрицателни последици за енергийната система на страната, функционирането на енергийните пазари, както и до възможността за съдебни дела и наказателни процедури срещу страната, предупреждават те и изразяват надежда парламентът да преразгледа решението си, отменяйки мораториума върху цените.
Според БФИЕК могат да бъдат предприети други мерки за облекчаване на въздействията върху цените, като:
- Компенсация за всички небитови потребители, които са не само стопански, но и обществени. Размерът на компенсацията да бъде 75% от разликата между действителната пазарна цена и прогнозната пазарна цена, като следва да бъде предвиден и долен праг, за да няма свръхкомпенсация, в случай че енергията е закупена по дългосрочен договор на много по-ниска цена. Източник на финансиране биха могли да са извънредните приходи от ДДС в бюджета, получени в резултат на нарасналите цени на електроенергията. Други средства могат да бъдат ползвани от излишъка на ФСЕС, както и извънредната печалба на АЕЦ, НЕК и другите производители. Компенсациите трябва да се изплащат, докато има екстремно високи цени. Този механизъм е нотифициран и одобрен от Европейската комисия.
- Временно намаляване на ДДС върху електроенергията и природния газ.
- Търгове за дългосрочна доставка на електроенергия за електроинтензивните предприятия.
- Въвеждане на компенсации за непреките разходи за емисиите въглероден диоксид, съгласно насоки на Европейската комисия. За домакинствата следва да се предвиди компенсаторен механизъм за цените на енергията единствено за социално уязвимите потребители. Възможен вариант за финансиране на компенсациите за крайните потребители на електрическа енергия е възприемане на подход, сходен на румънския. Там всеки приход на производителите на електроенергия над 90 EUR/MWh се облага с данък от 80%. Такъв бюджетен приход би могъл да се използва за финансиране на компенсаторни механизми за стопанските и битовите потребители, поясняват от БФИЕК.
Те призовават депутатите да отменят наложения мораториум върху цените и изразяват убеждение, че за овладяването на ценовата криза има по-работещи решения. В случай, че Народното събрание реши да запази мораториума, то следва всички разходи за запазване на сигурността на снабдяването и стабилността на енергетиката да бъдат поети от републиканския бюджет, посочва се още в становището.