Липсата на висококвалифицирани кадри за АЕЦ "Белене" може да бъде проблем за издаването на разрешение за работата на бъдещата атомна електроцентрала. Това заяви в интервю пред БНР доц. Димитър Тонев, директор на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН.

Интервюто идва дни след като от кабинета "Борисов-3" се обявиха за вдигане на мораториума върху строежа на АЕЦ "Белене". От БСП приветстват идеята, ВМРО също подкрепят идеята да бъде изградена тази централа.

Борисов настоява за отмяна на мораториума върху строежа на АЕЦ "Белене"

Борисов настоява за отмяна на мораториума върху строежа на АЕЦ "Белене"

Мораториумът беше въведен през 2012 г. именно от ГЕРБ

Към момента най-важният въпрос е какви специалисти имаме по ядрена енергетика, колко добре са подготвени те и кой ще работи по изграждането и поддържането на системите и то да гарантира безопасността, заяви доц. Тонев. За да бъде даден лиценз за работа на нови мощности, Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) оценява и човешкия фактор, поясни той.

"Тези, които имат опит, вече са пенсионери", каза специалистът. Според него основна тема е има ли страната ни капацитет и подготвени кадри.

Демократична България вижда в АЕЦ Белене рестарт на кражби и завой към Кремъл

Демократична България вижда в АЕЦ Белене рестарт на кражби и завой към Кремъл

Според тях, това е измама спрямо дясно-центристките избиратели и са в готовност за протестни действия

Според доц. Тонев, дори да се намери стратегически инвеститор, който да даде средства, България трябва да гарантира, че хората, които работят там, са достатъчно добре подготвени. Техният професионализъм ще гарантира безопасната работа на централата. Към момента това е най-важното. Единственото което можем да кажем към момента е, че ще разчитаме да внесем хора отвън и тепърва да започнем да подготвяме хора, поясни той.

Все още има хора, които могат да подготвят качествени специалисти и това трябва да се използва. Енергийният експерт призова за кампания за масирана подготовка на кадри, които да работят в ядрената енергетика.

Томислав Дончев два пъти: Строим "Белене" или на пазарен принцип, или не строим

Томислав Дончев два пъти: Строим "Белене" или на пазарен принцип, или не строим

Няма никакви политически нюанси, уверява вицепремиерът

Според Тонев строежите на 7-и и евентуално 8-и блок АЕЦ "Козлодуй" биха били добри решения на базата на това, че има изградена инфраструктура, която е готова и може да се използва.

По думите на доц. Тонев на АЕЦ "Белене" има подготвена площадка, където може веднага да започне изграждането на една нова АЕЦ с два блока. След като вече е доставено оборудването, ние трябва да решаваме какво да правим с него. "Моите наблюдения са, че няма опашки от кандидати да купят двата наши реактора и тогава трябва да се мисли какво да се прави с тях в България".

„Росатом“ поиска да участва в АЕЦ „Белене“

„Росатом“ поиска да участва в АЕЦ „Белене“

Под всякаква форма, каквато определи българското правителство...

Според енергийния експерт към момента България разполага с един удължен блок 5 на АЕЦ "Козлодуй" до 2027 година. Ресурсът на 6-и блок изтича през 2021 година и се работи за удължаване с още 10 години. Какво правим след това, запита доц. Тонев.

"По Парижкото споразумение ние трябва да се съобразяваме с това, че не трябва да се изхвърлят въглеродни емисии и това е добре за природата. Ядрената енергетика е едно добро решение. Това са сериозни аргументи в посока за това защо трябва да развиваме ядрена енергетика, а не затова, че имаме нещо, което трябва да го използваме", обясни доц. Тонев.

Според икономиста Евгени Кънев ползите от АЕЦ "Белене" се разглеждат в прекалено тесен план.

"Дори в запитванията, които се правят, се говори постоянно за евтин ток, за сигурност и т.н. Но трябва да се обърне много сериозно внимание и на екологичните аспекти, на алтернативната цена на проекта, предвид развития земеделски район наоколо", каза Кънев.

Той предполага, че след изграждането на АЕЦ "Белене" този земеделски район може би вече няма да бъде вече такъв. "Дори не говоря за площадката, която БАН нарече "опасна" в свой доклад и където знаем, че има земетресения", цитира Кънев и по-стари доклади за сеизмичната активност в района.

Той посочи и икономическите аспекти на проекта. "Първото нещо, което е много важно е, че когато се правят разчети, рядко имат предвид цялата цена на един проект. Цялата цена трябва да включва и цената за отпадъците от тази централа. И ако направите проучване, в което да питате коя община в България би се съгласила да приеме хранилище за ядрени отпадъци, този въпрос не е решен все още", заяви икономистът.

Споменаваните цени за електроенергия са спекулативни, тъй като няма информация какви ще бъдат цените след 10-15 години, когато, ако бъде построена АЕЦ "Белене", и започне да генерира електричество, заяви той.

Според него в близките години България няма да има нужда от нови мощности.

"Знаем, че дори в момента имаме свръхкапацитет. Не можем дори да изнесем това, което можем да изнесем. Има два въпроса - имаме ли нужда от нови мощности и второ - ако имаме нужда, трябва ли тези мощности непременно да са в Белене. Аз също смятам, че трябва да поддържаме ядрени мощности в бъдеще. При намаляващо население и енергоспестяващи технологии всъщност енергопотреблението ще намалява, така че не виждам какъв е този уплах, че ще останем без ток и то без евтин ток, което също е една легенда", заяви Евгени Кънев.

"Ако все пак обаче се прецени, че има нужда от нови мощности, те трябва да бъдат изградени на площадката на АЕЦ "Козлодуй", смята Кънев.