Омбудсманът скочи срещу промените на Закона за енергетиката

В проекта за промени на Закона за енергетиката не са защитени в достатъчна степен правата на гражданите и спорните текстове следва да бъдат преразгледани. Тази теза застъпва омбудсманът Диана Ковачева в становище, изпратено до министъра на енергетиката Румен Радев, във връзка с проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Ковачева остро възразява срещу част от предвидените промени.

Основно я притесняват заложените в законопроекта предвижда първи стъпки за либерализацията на пазара на електроенергия за битовите потребители, по думите й - от 1 януари 2024 г., в средата на отоплителния сезон. Тя изтъква, че в края на 2022 г. парламентът е приел решение, с което се възлага на Министерския съвет да гарантира регулирани цени на тока за домакинствата поне до 1 януари 2026 г. "Смятам определената дата за прибързана и необмислена, тъй като може да доведе до непредвидими ситуации преди излизането на битовите клиенти на свободния пазар. Предвидената поетапност към либерализация на пазара на електрическа енергия не бива да започва по средата на зимния период, без нормативна уредба за въвеждане на механизъм за предоставяне на финансова подкрепа на домакинствата, които са в положение на енергийна бедност", аргументира се омбудсманът.

Според Ковачева с предвиденото прекратяване на дейността на "Националната електрическа компания" НЕК като обществен доставчик от 1 януари 2024 г. може да се окаже, че стотици хиляди домакинства, които се отопляват на ток, няма да могат да си плащат в срок задълженията, което е отчетено като възможност в оценката за въздействие.

Тя се обявява категорично и срещу фиксиране на минимален срок от една година, в който гражданите трябва да подпишат договор с избран от тях търговец на ток. "Този срок е в полза на търговците на електрическа енергия, но не и на битовите клиенти, явява се пречка за смяна на доставчика и за конкуренцията на пазара", изтъква омбудсманът. Ковачева заявява, че фиксирането на срок за действие на договора в закона е вмешателство на държавата в свободното договаряне между страните. Тя допълва, че от друга страна, Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС не поставя такова ограничително условие. "Либерализацията на пазара на електрическа енергия на дребно не кореспондира със законодателни пречки за смяна на доставчика на ток, каквато е въвеждането на минимален срок на договора", отбелязва Диана Ковачева.

Друг недостатък на проекта според нея е, че предвижда критериите, условията и редът за определянето на статут на домакинство в положение на енергийна бедност и/или на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия да бъдат определени в наредба на Министерския съвет, без обаче да е определен срок за това. "Недопустимо е изготвянето на тази Наредба да се измества неясно кога в бъдещето", подчертава общественият защитник и уточнява, че предвиденият шестмесечен срок в проекта се отнася само за действащите подзаконови нормативни актове, но не и за новата наредба.

Проблем според Ковачева има и във връзка с държавната подкрепа за хората в положение на енергийна бедност, с дефинирането на понятието "домакинство/а" - като "лице или повече лица, които живеят и са регистрирани в едно жилище или част от жилище, имат общ бюджет и общи разходи за потребление на енергия /и общи разходи за задоволяване на други потребности/". По думите й според Закона за гражданската регистрация (ЗГР) адресната регистрация на гражданите е по постоянен и по настоящ адрес, като не е задължително те да съвпадат, а в проекта не било уточнено коя адресна регистрация се има предвид. Ковачева отбелязва, че в Регламента за изпълнение (ЕС) 2019/2181 на Комисията от 16 декември 2019 година е въведено и понятието "обичайно местопребиваване", като в чл. 4 са посочени и конкретни случаи за прилагането му. "Смятам също, че така дефинирано, понятието "домакинство" не отразява многообразието от възможности, които животът представя и опасенията ми са, че като последица граждани ще бъдат ощетени или най-малкото няма да бъде представено реалното състояние", коментира тя. Общественият защитник посочва също, че в Регламента за изпълнение (ЕС) 2019/2181 на Комисията от 16 декември 2019 г. е въведено и понятието "обичайно местопребиваване", като в чл. 4 са посочени и конкретни случаи за прилагането му.

Омбудсманът се обявява категорично и срещу намерението на битовите клиенти да се начислява "такса за прекратяване на договор" и "такса при смяна". "Няма основание за начисляване на такса при прекратяване на срочен договор с изтичане на срока му. Още повече, че в договорите за доставка на електрическа енергия следва да бъдат предвидени неустойки при неспазване на договорените условия", смята Диана Ковачева. Тя е против да се начислява и такса смяна, тъй като съгласно чл. 12, т. 2 от Директивата: "Държавите членки гарантират, че поне на битовите клиенти и малките предприятия не се налагат такси при смяна."

Български възход не подкрепя премахването на регулирания пазар на електроенергия

Усвояването на средствата по ПВу не бива да бъде за сметка на българските граждани

Ковачева приема за съществен пропуск, че в проекта не е транспониран член 14 от Директивата "Инструменти за сравняване" на офертите на доставчиците на ток, включително оферти за договори с динамична цена на електроенергията. По този начин не било гарантирано чрез закона правото на битовите потребители на достъп до точна, актуална и безплатна информация за офертите и инструментите, които ще се предлагат на електроенергийния пазар на дребно.

Във връзка с предвидените изменения на действащата забрана за демонтаж на радиаторите в жилищата омбудсманът предлага тази забрана да отпадне изцяло, тъй като и в момента била неработеща.

Диана Ковачева заявява още, в проекта няма решение на проблема със справедливото определяне на количествата топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация за отопление.

Тя отбелязва, че мотивите към законопроекта не отговарят на изискванията на чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), съгласно които мотивите трябва съдържат причините, които налагат приемането на законопроекта, целите, които се поставят, финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата нормативна уредба, очакваните резултати от прилагането й и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.

Според Ковачева от приложените мотиви в случая не става ясно какви финансови средства ще са необходими за прилагането на новата уредба, очакваните резултати - като например намаление на цените на електрическа енергия при ефективна конкуренция. Тя допълва, че е трайна съдебната практика неизпълнението на чл. 28, ал. 1, 2 и 3 ЗНА да се приема за съществено нарушение на процедурата по изработване на проекта на нормативния акт и, по думите й, това е достатъчно основание за отмяна.

Освен това частичната предварителна оценка за въздействие на проекта не била представена информация относно изискванията на чл. 16 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка за въздействие за битовите потребители на електрическа енергия, относно:

- представяне на резултатите от сравняване на вариантите за действие и техните потенциални въздействия по критериите ефективност, ефикасност и съгласуваност /чл. 16, ал. 6/;

- информация дали административната тежест за физическите лица ще се увеличи или ще се намали при изпълнението на препоръчителния вариант по всеки поставен проблем /чл. 16, ал. 8/;

- информация дали ще се създават нови регулаторни режими, или дали се засягат съществуващи режими и услуги при изпълнението на препоръчителния вариант по всеки поставен проблем /чл. 16, ал. 9/;

- информация дали се създават нови регистри при предприемане на действия по изпълнението на препоръчителния вариант по всеки поставен проблем /чл. 16, ал. 10/;

- информация за потенциалните рискове (ценови, финансови, социални и икономически последици върху бюджетите на домакинствата, информираност на потребителите, правна несигурност, сигурност на доставките на електрическа енергия и др.) при изпълнението на препоръчителния вариант по всеки поставен проблем /чл. 16, ал. 12/.

В заключение омбудсманът изразява становище, че с проекта не са защитени в достатъчна степен правата на гражданите и спорните текстове трябва да бъдат преразгледани.