Учените в Швеция, изследващи Юпитер, най-голямата планета в нашата слънчева система, твърдят в свое проучване, че се е образувал 4 пъти по-далеч от Слънцето, отколкото е сегашната му орбита, съобщава "Астрономи".

Според нови изследвания от университета в Лунд в Швеция, миграцията на Юпитер навътре през Слънчевата система до сегашната му орбита отнема само 700 000 години. Новото проучване е публикувано на 12 февруари 2019 г. в Astronomy and Astrophysics. Доказателствата за пътешествието на Юпитер идват от анализ на астероиди, които се движат по същата орбита като Юпитер, пред и зад планетата.

Астрономите знаят, че планетите газови гиганти около други звезди често са много близки до звездата си. Според сегашната теория, тези газови планети са се формирали по-далеч и по-късно мигрират навътре към своите звезди. Може ли това да се е случило и в нашата собствена слънчева система?

Астрономи откриха още 10 луни около Юпитер

Астрономи откриха още 10 луни около Юпитер

Така общият им брой е 79

За новото проучване екип от изследователи използва компютърни изчисления, за да проследи историята на Юпитер в нашата слънчева система, преди 4,5 милиарда години. Тогава Юпитер е новообразуван, както и другите планети в Слънчевата система. Планетите постепенно се изграждат от космическия прах, който се върти около нашето младо слънце в плосък диск от газ и прах. Тогава Юпитер не е бил по-голям от нашата планета и около четири пъти по-далеч от Слънцето, отколкото сегашното му положение.

Астрономът Симона Пирани от университета в Лунд е водещият автор на изследването, коментира в свое проучване, че "това е първият път, когато имаме доказателства, че Юпитер е формиран далеч от Слънцето и след това мигрира към сегашната си орбита".

Изследването проучва и газовия гигант Сатурн и ледените планети-гиганти Уран и Нептун. Изследователите смятат, че дори тези гигантски планети са мигрирали по същия начин като Юпитер.

Пирани допълва, че "доказателствата за миграцията могат да бъдат открити в троянските астероиди, които се въртят около слънцето близо до Юпитер".

Троянците са голяма група астероиди, които споделят орбитата на Юпитер около Слънцето. Те се състоят от две групи от хиляди астероиди, които са съответно пред и зад Юпитер. Пред Юпитер има около 50% повече троянци, отколкото зад него, и тази асиметрия се оказа ключова за учените при разгадаването на миграцията на Юпитер.

Научният свят досега не е могъл да обясни защо двете групи астероиди са различни по размер. Андерс Йохансен, професор по астрономия в университета в Лунд, е съавтор на изследване обяснява, че "тази асиметрия бе загадка в Слънчевата система".

Новото проучване изследва асиметрията, като пресъздава последователността от събития в образуването на Юпитер и постепенното улавяне на троянските астероиди на планетата.

Използвайки компютърни симулации, изследователите изчисляват, че сегашната асиметрия може да се е случи само ако Юпитер е образуван четири пъти по-далеч в Слънчевата система и след това мигрира до сегашното си местоположение. По време на пътуването към Слънцето собствената гравитация на Юпитер улавя повече троянци пред себе си.

Според изчисленията на изследователите, миграцията на Юпитер е отнела около 700 000 години, започвайки от около 2 до 3 милиона години след като Юпитер започва живота си като астероид далеч от Слънцето.

Пътуването навътре в Слънчевата система е чрез спираловидно движение, а Юпитер продължава да обикаля около звездата по все по-тесен път. Основната причина за самата миграция е свързана с гравитационните сили от заобикалящия газ в самата Слънчевата система.

Компютърните симулации показват, че троянските астероиди са уловени, когато Юпитер е млада планета без газово тяло, което означава, че тези астероиди най-вероятно се състоят от подобни блокове като онези, които образуват вътрешността на Юпитер.

Juno показва на учените непознатото лице на Юпитер

Juno показва на учените непознатото лице на Юпитер

Нови данни разбулват загадките…