Резултатът от първото гласуване на проектобюджета за 2023-а в парламентарните комисии е, че две от тях - по бюджет и финанси и по социална политика го подкрепиха, а тази по икономическа политика - го отхвърли. Този политически детайл разбира се няма да попречи основният финансов закон на държавата за тази година да се гледа в пленарна зала и да бъде приет там на първо четене.
Обсъждането на проектозакона за държавния бюджет, обаче на съвместното заседание на трите комисии повдигна за пореден път повдигна най-големите въпросителни свързани с разчетите на държавната хазна изготвени от финансовия министър Асен Василев и правителството. И те са: ще може ли приходните администрации да увеличат приходите с над 3.5 милиарда лева спрямо разчетите на направени за 2023-а от служебното правителство; как ще се отразят на финансовото състояние и устойчивостта на енергийната система намерението на финансовия министър да вземе под формата на данъци и дивидент над 1 млрд. лева от Българския енергиен холдинг: как ограничаването на капиталовите разходи ще се отрази на икономическия ръст на страната през тази и следващите години от гледна точка на това, че по-големия ръст носи повече данъчни приходи в хазната.
Финансовият министър Асен Василев представи проектозакона с присъщия му оптимизъм. Той започна с добре познатите факти, че макрорамката не е променена спрямо тази на служебното правителство. Трипроцентният дефицит спрямо БВП се постига благодарение на значително увеличаване на приходната част с акцент върху увеличението на постъпленията от косвени данъци и намаление на разходите за издръжка и на капиталовите разходи, като при това последните остават достатъчно високи - 8.2 млрд. лева. Василев подчерта, че данъчните ставки няма да се променят и заложеното от миналата година увеличение на социалните разходи се запазва.
Темата за заложения ръст на приходите от данъци бе повдигната от ГЕРБ. Теменужка Петкова заяви, от парламентарната група считат приходната част за сериозно завишена. Разбира се Румен Гечев от БСП пък заяви, че напротив, според него в приходната чат има допълнително резерви за увеличение и на базата на тях БСП предлагат допълнителен пакет социални разходи за 800 млн. лева.
Асен Василев се похвали, че през юни бюджетът вече ще е на излишък от 200 млн. лева, като само за месец е компенсирал 1.18 млрд. лева натрупан дефицит.
"Преките данъци растат с 14% на годишна база, но приходите от ДДС са с 2% отрицателен ръст. Това означава, че или има пропуски в събираемостта или в декларирането, или и двете", каза Василев. Според него точно в тази сфера ще се съсредоточат усилията на данъчната администрация и се разчита те да доведат до допълнителни приходи от 3 млрд. лева.
Тук е добре да поясним, че забележителният финансов резултат от юни се дължи на фактори, които могат да се окачествят като еднократни и едва ли ще действат през следващите месеци.
"Подобрението на бюджетната позиция през юни е основно по линия на приходите, което се дължи на по-високите постъпления във връзка с крайния срок (30 юни) за подаване на годишната данъчна декларация за 2022 г. по Закона за корпоративното подоходно облагане, съответно и за внасяне на корпоративения данък, данъка върху разходите, данъка върху приходите на бюджетните предприятия и на данъка върху дейността от опериране на кораби, както и на постъпили приходи от Европейската инвестиционна банка по проектите, финансирани от Модернизационния фонд, които са формирани от отчисления от търгове на квоти за емисии парникови газове и други", пише в анализа на финансовото министерство. По-голямата част от тези фактори няма да работят след края на юни. Освен това от съобщението става ясно, че бюджетът вече е консумирал част, ако не и всички, заложени в проектозакона приходи от 100-процентния дивидент от държавните фирми.
Що се отнася до събираемостта на ДДС, който е основния прихоизточник на хазната - 6.13 млрд. лева, срещу 3.39 млрд. лева преки данъци, за месец май данните показват, че има 2.5% спад. От тях спадът при ДДС от внос е 9%, а от сделки в страната има нарастване на постъпленията с 2.2%. И това при положение, че годишната инфлация в страната за май отчетена от НСИ е над 10 на сто. Тук е важно да се видят причините за тези неутешителни резултати. По отношение на спада в приходите от ДДС от внос самото министерство на финансите дава следните обяснения:
"Намалението е най-значително при внос на горива и смазочни материали, промишлени доставки и потребителски стоки. Влияние върху динамиката на приходите от ДДС при внос през първите пет месеца на 2023 г. оказват и средните борсови цени (в долари) на суровините, които формират основна част от вноса от трети страни. В допълнение, върху размера на ДДС от внос влияят и курсът на щатския долар, както и спадът на количествата на внесените стоки, пораждащи ДДС, в т.ч. на суровия петрол. Разглеждайки декларирания ДДС при внос по групи стоки, съобразно Класификатора на широките икономически категории (BEC), през изминалите месеци на 2023 г. се наблюдава понижение при всички групи с изключение на групата "Инвестиционни стоки". Освен това, върху постъпленията от ДДС от внос влияние оказа и възможността за отложено начисляване на ДДС от вносител при внос на стоки от трети страни, в съответствие с разпоредбата на чл. 167а от Закона за данък върху добавената стойност".
Изброени са и групите стоки, при които приходите от ДДС бележат най-голям спад. Това са руди, шлаки и пепели - 327,8 млн. лв. (намаление с 44,4 млн. лв. или 11,2 % спад), мед и изделия от мед - 105,9 млн. лв. (намаление с 10,5 млн. лв. или 9,0 % спад) и чугун, желязо и стомана - 54,4 млн. лева (намаление с 39,6 млн. лева или 42,2 % спад). Съдете сами дали при запазването на сегашните цени и дори при намаляването им, което е логично, ако процесите на нисък и дори отрицателен ръст на БВП в големите икономики продължи, може да се разчита на увеличаването на приходите от ДДС от внос. Това може да се случи при две хипотези. Едната е рязко увеличаване на вноса, за което е нужен много висок икономически растеж и инвестиции в страната, което е малко вероятно заради орязаната програма по капиталовите разходи. Другата е при сериозно поскъпване на петрола, газта и производните от тях материали, което също е съмнително като перспектива.
Що се отнася до ниският ръст на постъпленията от сделки в страната според МФ причините за това са: "значителен ръст при декларирания ДДС за възстановяване, който зависи от размера на износа и направените инвестиции. Данъкът за възстановяване се приспада по реда на чл. 92, ал.1 от ЗДДС или ефективно се възстановява от данъчната администрация след определения срок. Приспаднатият данък за първите пет месеца на 2023 г. е 475,0 млн. лв. и е с 51,5 млн. лв. повече от 2022 г. (12,2 %). Възстановеният данък се увеличава с 561,1 млн. лв. над възстановените суми към края на май миналата година и е в размер на 4 655,5 млн. лева".
С други думи бизнесът в страната работи предимно за износ, а динамиката на вътрешното потребление сама по себе си дори не генерира ръст в приходите от ДДС. Възможно е всички тези негативни резултати да се дължат и на значителните по обем данъчни измами. Но е съмнително, че те са толкова големи, че да позволят увеличаване на събираемостта с очакваните близо 2.8 млрд. лева.
Ще е доста неприятно за целия бизнес климат и за икономиката като цяло, ако финансовият министър реши да постига заложените цели за данъчни приходи, като забавя възстановяването на данъчен кредит по ДДС. Подобни действия са възможни, но ефекта им е разрушителен.
Другият важен елемент в приходната част е т. нар. 100% дивидент от държавните фирми. В първоначалния вариант на бюджета, според Асен Василев се предвиждаше по тази линия да бъдат осигурени допълнителни 780 млн. лева. После стана ясно, че Василев е поискал преразглеждане на финансовите отчети на Български енергиен холдинг с цел отмяна на направените от холдинга обезценки за близо 1 млрд. лева, което да увеличи счетоводната му печалба за 2022-а от над 640 млн. на близо 1.588 млрд. лева и тя цялата да бъде взета като дивидент от бюджета. Това моментално би създало за хазната резерв от още 1 млрд. лева, с които да се покрие евентуално неизпълнение на плана за ръст на данъчните приходи.
Въпросът е че подобно действие би могло да създаде заплаха за ликвидността, а от там и за стабилността на целия енергиен сектор. И тази тема бе повдигната от депутатите от ГЕРБ и от БСП на съвместното заседание на парламентарните комисии. Асен Василев обаче се опита да даде аргументи в полза на своите искания по отношение на парите от БЕХ.
"През февруари 2023-а холдингът е отчел печалба за 2022-а от 1.588 млрд. лева, но през април в отчетите му тя вече над 640 млн. лева. Намалението е основно заради направени обезценки по линия на вземането на Булгаргаз (който е част от БЕХ) от Топлофикация София. Те са го обезценили този дълг с идеята, че никога няма да си го съберат. Защо обаче при обезценката не е отчетена държавната гаранция от 150 млн. евро (300 млн. лева) по това вземане. При нея обезценка не може да има", каза Василев.
Проблемът е че Топлофикация София никога не е била надежден платец. Нейните задължения към Булгаргаз винаги са били проблемни и поради това на няколко пъти са били преструктурирани и разсрочвани, заради което БЕХ е давал големи вътрешни заеми на Булгаргаз. При такава ситуация едно подобно вземане трябва да бъде, ако не 100% то поне на 50% обезценено. А държавната гаранция... Тя се дава, за да се гарантира стабилното финансово състояние на Булгаргаз и БЕХ пред техните кредитори и доставчици, за да може и газовото дружество и енергийния холдинг да работят при максимално изгодни пазарни и финансови условия и по-този начин да гарантират достъпни за продуктите си цени за населението и за бизнеса. И всъщност откъде би била платена тази гаранция в случай на необходимост? Разбира се, че от хазната, което би довело да допълнителни и непланирани за бюджета разходи. Само че това е малко вероятно да стане тази година. А Василев се интересува не състоянието на държавните финанси в перспектива, а от това да добута бюджетен дефицит от 3% за 2023-а, за да не изпадне в позицията на неудачник. А след това какво ще става е друга работа. Това, че енергетиката може да бъде заплашена от ликвидни проблеми или на бюджета да бъдат завещани сериозни разходи за бъдещи периоди винаги може да бъде обяснено с международното положение или с некоректността на политическите партньори, или въобще да не бъде обяснено. А всъщност реализацията на подобни рискове винаги е следствие от грешни решения през изминали години.
Следващият важен момент в дебатите по проектобюджета е дали той е антиинфлационен. Отговорът е не. И той бе даден както от представителя на Фискалния съвет Любомир Дацов така и от повечето депутати на съвместното заседание на трите комисии. "Ние имаме структурен проблем, защото в този бюджет и в очакванията за следващите две години ние нямаме изявена антиинфлационна политика на фиска. Това е така, защото дефицитите, които се предлагат не са следствие от капиталови разходи, а са следствие от социални разходи", обясни Дацов.
Теменужка Петкова също подчерта, че в този бюджет не са заложени антиинфлационни политики. "Не е показан пътя по който ние ще се преборим с този много сериозен проблем", заяви тя.
По-интересното е че финансовият министър не оспори твърденията, че бюджета не е антиинфлационен. Напротив съгласи се с тях, но по свой специфичен начин.
"По-голямата част от инфлацията идва у нас през пазарно търгуеми стоки - хранителни и енергийни. За малка и отворена икономика като нашата ниският бюджетен дефицит не влияе върху инфлацията именно поради това че по-голямата част от нея идва отвън през цените на пазарно търгуемите стоки. И въпреки това в момента ние сме държавата с втората най-ниска инфлация в Източна Европа", каза Василев. По-късно той изрази надежда, че с този бюджет ще покрием всички критерии за Еврозоната. Финансовият министър подчерта, че приемането на еврото ще донесе много предимства на България като премахване на транзакционните разходи за превалутиране в размер между 1 млрд. и 2 млрд. лева годишно и ще доведе до понижаване на цената на кредитите.
Всички тези твърдения са построени на явно неверни данни, с които министърът или е бил съзнателно заблуден, или не е разбрал правилно предоставените му числа. Първо за инфлацията. Не е ясно за кой период Василев говори като твърди, че сме били държавата с втората най-ниска инфлация в Източна Европа. Според данните за инфлацията в Европа за май 2023-а България е с инфлация от 10.1%. С по-ниска инфлация от нас в Източна Европа са Албания - 4.7%, Хърватска 7.7%, Словения - 6.9% и още няколко държави, като Косово, Босна и Херцеговина и Черна Гора. Ако Василев е имал предвид само държавите в ЕС от Източна Европа, тогава сме по-близко до второто място по най-ниска инфлация, но пак сме под него. Що се отнася до Еврозоната обаче по-важно е дали сме в Маастрихтските критерии по инфлация.
И тук отговорът е, че сме много далеч от тях. Въпросният критерий е че нашата инфлация не бива да е по-висока от средното равнище на трите държави с най-ниска инфлация плюс 1.5 процентни пункта. За момента това ниво е 3.7%, но дори да извадим от сметките трите държави в Еврозоната с най-ниска инфлация и вместо тях изчислим допустимото към момента ниво за влизане в Еврозоната на базата на следващата тройка с най-ниски инфлация се получава допустимо равнище от 5.2% - близо два пъти по-ниско от нашето. Пита се в задачата колко държави от Еврозоната трябва да бъдат изключени от изчислението на коефициента, за да може България да се вмести в него? Половината? А дали подобен реверанс към нас въобще е възможен? Ще кажете а Хърватска? Да, но при нея разликата между изискуемото и реалното ниво на инфлацията бе 0.5 процентни пункта. Докато при става дума за много по-голяма разлика от 4.9 процентни пункта.
За транзакционните разходи за превалутиране от 1 млрд. - 2 млрд. лева годишно също може да се твърди, че подобен аргумент е далеч от истината. Най-малкото, защото всички приходи от такси и комисионни на банките за 2022-а са 1.76 млрд. лева. Тези приходи се явяват транзакционни разходи за клиентите на банките - граждани и фирми. Но това са транзакционни разходи най-вече за входящи и изходящи преводи на клиентите - от левове в левове, от евро в евро, от долари в долари, от левове в евро и обратно, от левове в долари и обратно, от евро в долари и обратно и т.н. Да не говорим за другите валути, като швейцарски франкове и британски паунди. Тук са и таксите плащани от клиентите на банките за откриване, закриване и поддържане на сметки и банкови карти, както и за всякакви други банкови услуги. Всъщност за точния размер на разходите по превалутиране никъде няма генерирана обща публична информация, която Василев да прочете или някой да му я каже. Така че въпросния бонус от Еврозоната е меко казано спорен, ако въобще го има.
За цената на кредита няма какво да говорим. Именно за това, че страната ни не е в Еврозоната и поради някой специфики на българските закони нашият бизнес и гражданите се ползват с едно от най-евтините кредитирания в областта на корпоративния сектор и имотите. Разбира се това е временна аномалия, но именно тя показва, че членството в Еврозоната няма голямо влияние върху цената на кредита за фирмите и населението. Впрочем това се доказва и от съществените разлики в цената на заемите в различните държави от Еврозоната.
Капиталовите разходи са следващото голямо предизвикателство. Те са единственият неинфлационен източник за ръст на БВП в ситуация, в която увеличаването на нетният ти износ е изправен пред проблеми заради опасността от рецесия в ЕС. А с проектобюджета Асен Василев орязва тези разходи с над 1.85 млрд. лева. Вярно че по думите му това ще е за сметка на проекти, които не са встъпили във фазата на одобрение и едва ли ще могат да започнат да се осъществяват през тази година. Самият факт, че най-голямото рязане на разходи е за тяхна сметка а не са свързани например с оптимизиране на издръжката на администрацията или с преразглеждане на неефективни социални плащания и други помощи е негативен сигнал за инвеститорите. Последствията от това със сигурност ще са дългосрочни заради влошения инвестиционен климат. Още повече, че оставащите капиталови разходи със сигурност се разглеждат от Василев като буфер за постигане на 3% дефицит. С други думи няма съмнение, че финансовият министър ще ги съкрати допълнително, ако това се наложи. Така бюджета затвърждава мнението, че приоритетната му функция е не да финансира развитието на държавата, а трайно да заеме ролята на дойна крава на социалната система. По този повод депутатът от ГЕРБ Красимир Вълчев заяви следното: "През последните две години влошихме средната възвръщаемост на бюджетните разходи като увеличихме преразпределителната функция на държавата и намалихме разходите за развитие. Няма нищо лошо да се увеличават социалните разходи, но не когато това е за сметка на разходите за развитие. А ние свихме фискалното пространство за развитие, като взехме пари от други сектори, за да увеличим социалните разходи".
С други думи вместо хазната да провежда политика на инвестиции в бъдещето, тя попада в плен на функцията да бъде донор на финансовите интереси на миналото. А това лишава страната от всякаква перспектива.
USD
CHF
EUR
GBP
