Отрицателните доходности, които българските краткосрочни държавни ценни книжа носеха на своите притежатели, явно остават в миналото. Близо две години носители на такава отрицателна средна доходност бяха петгодишните държавни ценни книжа. С едно единствено изключение от началото на април 2020-а, когато емисия петгодишни облигации бе продадена при положителна среднопретеглена доходност от 0.13% годишно.
При последното отваряне на емисията, в началото на ноември, когато бяха продадени облигации с номинал 500 млн. лева, те бяха пласирани при среднопретеглена цена от 98.84 лева за 100 лева номинал., което формира среднопретеглена положителна годишна доходност от 0.27 процента. Само месец по-рано същото количество ценни книжа - с общ номинал 500 млн. лева, бяха продадени при среднопретеглена цена от 100.09 лева за 100 лева номинал, която формира среднопретеглена отрицателна доходност от минус 0.02% годишно.
Така за по-малко от месец доходността, която трябва да предложи държавата, за да пласира успешно дълга си, нарасна близо 30 пъти. Положителната означава, че бюджетът започва да плаща на купувачите на петгодишни облигации, които до ноември, заради отрицателната доходност, трябваше да инкасират загуби, ако искаха да притежават такива държавни ценни книжа.
Големият проблем не е във формирането на положителна среднопретеглена доходност по краткосрочния дълг на държавата, а в резкия скок на тази доходност. При това този рязък скок не върви паралелно с адекватно значително нарастване на интереса на инвеститорите към въпросните облигации. Това навежда на мисълта, че финансовия сектор у нас и най-вече банките, които според Министерството на финансите са закупили 81.8% от книжата на ноемврийския аукцион, смятат, че рискът в икономиката и в бюджета значително се е повишил. И поради този нараснал риск те искат по-висока доходност, за да финансират държавата, купувайки дълга й.
Интересно е обаче защо правителството е готово да пласира дълг при тези явно много по-неизгодни за фиска условия? Ще припомним, че през 2020-а една емисия от петгодишни държавни ценни книжа бе отказана от държавата точно заради поисканите от инвеститорите по-високи цени. Сега Министерството на финансите можеше да постъпи по същия начин, като откаже направените поръчки. Но явно парите, които са набрани от емисията, са нужни на хазната, което на свой ред ни кара да се запитаме, дали тя наистина е в толкова добро състояние, колкото показват числата за изпълнението на бюджета за септември и ноември.
USD
CHF
EUR
GBP
