Публикуваните в началото на седмицата от ЕЦБ данни за банковия сектор на Европейския съюз показват, че активите на наблюдаваните 375 банкови групи и 2815 банки в средата на 2019 г. са общо 34.4 трилиона евро. В сравнение с края на юни 2018 г. те са нараснали с 1.2 трилиона евро.

Интересното тук е, че приносът на банките в страните извън Еврозоната за този ръст е много по-голям - около 900 млрд. евро, отколкото приносът на банките в самата Еврозона. Тук трябва да се има предвид, че извън Еврозоната са такива държави с мощни финансови сектори като Великобритания, Дания и Швеция.

Независимо от отчетения растеж за периода юни 2018 г. - юни 2019 г. обаче динамичните сравнителни таблици на ЕЦБ показват, че банковата система на Европейския съюз не може да възстанови активите си на нивата отпреди кризата. В края на 2008 г. общият им размер е бил 37.77 трилиона евро. Т. е. като цяло през този 11-годишен период кризата е "изяла" 3.37 трилиона евро. Само за сравнение - тази сума е по-голяма от брутния вътрешен продукт на Италия и надхвърля с 55 пъти този на България. Или казано по друг начин, кризата е изтрила от банковите баланси поне една Италия и над 55 Българии. За такива мащаби говорим. Още повече, че през последната една година имаме възстановяване на активите. На най-ниското си ниво - 32.29 трилиона евро, те са били в края на 2017 г., като дотогава през годините има периоди на големи пропадания и на големи повишавания.

Що се отнася до болната тема с необслужваните кредити, при тях статистиката на ЕЦБ показва значително подобрение. Докато през 2014 г., когато започва да се води такава статистика, необслужваните кредити са заемали около 6.72% от вземанията на банките в ЕС, то в края на юни 2019 г. те са 3.04 процента. Намалението е повече от два пъти, като спадът е стръмен и постоянен от края на 2015 г. когато е бил пикът на необслужваните заеми - 6.84% от вземанията на банките в ЕС.