Задължението, вменено на служебното правителство от Народното събрание за предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост с цел удължаване на живота на въглищните ТЕЦ-ове, поставя на пауза единствено проектите по ПВУ в сектор "енергетика", като всички други пера се движат по план, а към тях има огромен интерес.

Това заяви на конференция, посветена на парите по ПВУ и еврофодовете, организирана от КРИБ и "24 часа", вицепремиерът с ресор еврофондове Атанас Пеканов.

"В рамките на решението, което беше взето от парламента, ще търсим разговори в сектор "енергетика", но всички други проекти в сектори, различни от енергетиката, продължават да се движат, като към тях има огромен интерес. Много от програмите започнаха, други ще започнат скоро. Нека успокоя - по всички други инвестиционни проекти, които не засягат темата декарбонизация и преход към зелена енергия, се работи активно и ще бъдат реализирани", подчерта изрично Пеканов.

Вицепремиерът не пропусна да изтъкне, че благодарение на усилията на служебния кабинет е бил получен първият транш от 2,7 млрд. лева - нещо, което не е било сигурно към момента на встъпване в длъжност на служебната власт. Освен това - България е успяла да навакса забавянето си по ПВУ, като е една от 11-те държави в ЕС, получили първите пари по Плана.

Пеканов: Предоговаряне на Плана за възстановяване ще забави плащанията

Пеканов: Предоговаряне на Плана за възстановяване ще забави плащанията

Вицепремиерът е възмутен от зрелищното обсъждане на пренаписване на ПВУ

Следва обаче Народното събрание да действа по-експедитивно по приемането на закони, записани като изрично условия за получаване на останалите средства по ПВУ, призова още той. Пример за такива важни закони, "поставени на трупчета", са тези, свързани с върховенството на закона като този за отчетност и контрол на главния прокурор.  Без да бъдат приети 14 закона, поети като ангажимент по Плана, няма как да получим втория транш от средствата.

48 милиарда лева предстои да се влеят в икономиката ни, което представлява огромен шанс за догонване на останалите европейски страни, добави Пеканов. Фокусът на правителството е насочен към развитие на изостаналите региони с акцент Северна България, а не да се концентрират парите в големите градове. Целта - преодоляване на икономическите различия и спиране на негативните демографски процеси.

Когато служебният министър на иновациите и растежа Александър Пулев започнал работа през август станал свидетел на изключително слаб интерес към програмите по ПВУ в ресора на ведомството, като била отворена само една програма, по която били кандидатствали 4 фирми.

"Установихме, че никой не знае, че Планът е отворен и работи. Предприехме иновативен подход - заедно с представители на местната власт и бизнеса обиколихме цялата държава, всички 28 области, като казахме - има средства, възползвайте се, тези средства са за всички вас, не само за една клика избрани. В резултат 2500 компании кандидатстваха по програмата за технологична модернизация. От 4 до 2500... 930 фирми ще получат финансиране по тази програма", каза Пулев.

360 млн. лв. идват към българския бизнес по Плана за възстановяване

360 млн. лв. идват към българския бизнес по Плана за възстановяване

Одобрени саи две програми за 5 млрд. лева

Предстои още 1.2 млрд. лева програми в ресора на Министерството на иновациите и растежа да започнат в следващите 3-4 месеца. Едната от тях е за иновации в предприятията, а другата се фокусира върху научни изследвания с цел връзка между наука и бизнес. Освен това - с оглед, че има градове в страната, като Ямбол и Разград например, които разчитат на 1-2 големи предприятия, работещи в региона, се разширява обхватът на фирмите, които могат да кандидатстват. Така за иновации ще могат да получат финансиране и компании с до 3000 служители, съобщи още министърът.