Риск от ръст на инфлацията при храните заради забраната за внос на украинско зърно

Затварянето на алтернативните канали за износ на украинско зърно може да доведе до висока инфлация при храните, съобщиха от компанията за управление на търговския риск "Кофас".

Специалистите посочват, че след забраната за внос на зърно и редица други селскостопански и хранителни продукти от Украйна, наложена в България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия в средата на април, Европа се ангажира да подкрепи износа на украински селскостопански храни предвид риска от прекъсване на доставки, инфлацията и желанието за подпомагане на Украйна. Те обясняват, че наложената от съседните държави забрана е породена от опасения, че предназначено за експорт украинско зърно се е озовало на местните пазари и е причинило намаляване на цените за локалните земеделски производители.

"Освен това преди морския коридор, открит в рамките на инициативата "Черноморско зърно" (стартирала на 22 юли 2022 г.), "Европейски ленти на солидарността" бяха заложени до май 2022 г., за да може да се изнасят повече зърнени култури от Украйна чрез автомобилен и железопътен транспорт и през дунавските пристанища. Другата причина за създаването на тези коридори е да се диверсифицират транзитните канали в отговор на руската блокада в Черно море. За съжаление, наземните логистични проблеми са предизвикали натрупване на зърно в региона", допълват от "Кофас".

ЕК ограничи вноса на украинско зърно и други земеделски продукти

Забраната е "извънредна и временна", но може да бъде удължена

Експертите на компанията отбелязват, че настоящата ситуация е деликатна и застрашава солидарността на Европейския съюз (ЕС) по отношение на Украйна. В тази връзка те очертават няколко основни риска. Очакват затварянето на алтернативните канали за износ на украинско зърно да придаде по-голямо значение на споразумението за износ на зърно от Украйна през Черно море и да създаде повече възможности за Русия и Турция. От "Кофас" допълват, че ако бъде затворен сухопътният коридор, единственият начин за износ на зърнени култури от Украйна остава през Черно море и турските проливи. Според специалистите по управление на търговския риск тогава балансът на силите ще се променя все повече в полза на Русия, която следва стратегията си да използва зърнени култури като мярка за натиск. Те предупреждават, че ако тези "солидарни ленти" бъдат затворени напълно, ще има и рискове за по-висока инфлация при храните. Експертите уточняват, че всяко намаление на предлагането, дори и незначително, ще има инфлационни последици в краткосрочен план, тъй като изглежда, че основната част от тези доставки е предназначена за Европа. От "Кофас" посочват също, че инфлацията при храните през 2022 г. е средно 21% в Западна 44% в Източна Европа.

Специалистите изтъкват, че недоволството на източноевропейските страни по отношение на селското стопанство може да отслаби Европейския съюз, а определянето на Украйна като фактор за нестабилност в селскостопанският сектор в Източна Европа може да подхрани проруските изказвания и оспорвания в страни, чиито лидери не са много яростни срещу Москва. От "Кофас" уточняват, че въпреки това именно тези засегнати държави са сред основните бенефициери на европейската обща селскостопанска политика (ОСП). От компанията допълват, че между 2023 г. и 2027 г. по линия на ОСП са предоставени около 54 млрд. евро на следните държави от ЕС: Унгария (8,4 млрд. евро), Полша (22 млрд. евро), България (5,6 млрд. евро), Румъния (14,9 млрд. евро) и Словакия (3,3 млрд. евро). Експертите отбелязват, че това е много повече от няколкото десетки милиона, платени от Брюксел като компенсации за посочените загуби, причинени от потока на украинско зърно.

Властта се безпокои от скок на цените по време на забраната за внос от Украйна

Забраната се въвежда временно до 30 юни

"Този поток от селскостопански храни от Украйна към съседните страни временно застрашава източноевропейските производители на зърнени култури чрез неблагоприятния ценови ефект. Украйна беше на първо място като доставчик на зърнени култури за Европа (29% от вноса на зърнени култури в ЕС през 2021 г. ) преди руската инвазия (24/02/2022 г.), но Източна Европа не е получател. Производителите от съседните държави се чувстват застрашени от тази сравнително нова ситуация. Същевременно тя може да се окаже положителна за "долната част" на местната верига за създаване на стойност, чиито производствени разходи се възползват от този неочакван ефект", заявяват още експертите от "Кофас".

Според тях в дългосрочен план временното премахване на митата с Украйна в отговор на войната и по-голямата интеграция в европейския пазар са важни и чувствителни въпроси в рамките на общата селскостопанска политика. "Преди войната, Украйна имаше над 40 милиона хектара обработваема земя, два пъти повече от тази във Франция, която е основният бенефициент на ОСП с 9 млрд. евро годишно. Страните, които инициират ограниченията, представляват само под 11 млрд. евро - т. е. 20 % от сумите, които ще бъдат отпуснати през 2023 г. в рамките на ОСП. Ако селскостопанската интеграция на Украйна се увеличи (в рамките на Споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна), това ще породи нови предизвикателства сред членовете на ЕС относно ОСП", предупреждават от специалистите по управление на търговския риск.

Те отбелязват също, че едно ново преразпределение на субсидиите по ОСП може да бъде поставено под въпрос въпреки голямото количество украинска земя, която е станала неплодородна в резултат на войната.

Явор Гечев се оплаква: Компенсациите от ЕС недостатъчни

Подготвят се двустранни споразумения с Украйна