След близо 6 часа дебати социалните партньори - работодатели и синдикати не се разбраха за Бюджет 2024 по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Тристранката, както е по-известен НСТС бе открита от вицепремиера и външен министър Мария Габриел, която представи дневният ред: Проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2024 г., Проект на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г. и Проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2024 г.
Въпреки че бюджетът на НЗОК за следващата година срещна по-голяма част от подкрепата на социалните партньори, то за останалите два - на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и големият държавен бюджет понесоха много критики и по-голяма част от работодателските организации и синдикатите гласуваха против и въздържали се.
По време на заседанието присъстваха здравният министър проф. Христо Хинков и финансовият министър Асен Василев. Двамата изразиха положително становище относно така представените проекти на закони за държавния бюджет за 2024 г. Това, което е радостно е, че с бюджета се гарантира, че вече няма да се говори за липса на направления, а рекордният бюджет от над 8 млрд. лв. ще доведе до качествено здравеопазване, смята Василев.
Първият законопроект, който разгледаха социалните партньори - проект на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) срещна подкрепата на почти всички работодателски организации с изключение на АИКБ, които се въздържаха. Бюджетът на НЗОК бе подкрепен и от двете синдикални организации - КНСБ и КТ "Подкрепа". От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) заявиха, че ще се въздържат от подкрепа бюджета на Касата с аргумент, че здравната система се нуждае от развитие, за което са нужни съответните реформи. Реформи обаче в бюджета от работодателската организация не виждат.
От Българската стопанска камара (БСК), Българска търговско-промишлена палата (БТПП), Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България (КРИБ) и Съюзът за стопанска инициатива (ССИ) декларираха, че ще подкрепят бюджета на НЗОК. Аргументите - проектът на закон осигурява допълнителен финансов ресурс за осигурителната система, посреща здравните нужди на пациентите в България за лекарства и увеличава социалноосигурителни плащания, доброто разпределяне на ресурса като 7 млн. лв. за финансиране и осигуряване на медицински персонал в лечебните заведения.
В проекта на бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2024 г. се предвиждат общо от приходи и трансфери 8 163 353 100 лева. Проектът е приет на заседание на Надзорния съвет на здравната каса и беше публикуван на сайта на институцията. За следващата година се предвиждат 1 136 139 500 лв. повече в сравнение с 2023 г.
Проект на Закон за бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) - разнопосочни оценки на работодатели и синдикати.
Отново както на бюджет на НЗОК, така и на бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) декларираха, че ще се въздържат от подкрепа. Те обаче настояха работната група в Министерство на труда и социалната политика да разработи нов механизъм за определяне размера на минималната работна заплата, както и да се пресекат практиките, стимулиращи сивата икономика. Съюзът за стопанска инициатива (ССИ) и Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България (КРИБ) също се въздържаха от подкрепа на бюджета на ДОО.
Българската стопанска камара (БСК), Българската търговско-промишлена палата (БТПП), КНСБ и КТ "Подкрепиха" подкрепиха бюджета ДОО, но с редица условия за подобрения в бюджета. Те приветстват усилията на Министерство на финансите за овладяване на дефицита в бюджета, но не са съгласни за запазване размера на обезщетението за отглеждане на дете до 2 и 8-годишна възраст.
Становище по закона взе и социалният министър Иванка Шалапатова. Тя заяви, че проектобюджетът на Държавното обществено осигуряване гарантира търсения баланс. Паричните обезщетения, помощите и пенсиите имат съществено значение за запазване на жизнения стандарт на големи групи лица в уязвимо положение. Тези парични плащания от държавното обществено осигуряване са основният източник на доход за голяма част от безработните, майките, болните, децата с починали родители, хората с увреждания и пенсионерите, обясни социалният министър. И добави - усилията на подопечното ѝ министерство винаги са били насочени към намиране на варианти за тяхното повишаване. Всички сме наясно, че тази цел трябва да бъде съобразена с финансовите възможности на бюджета за Държавното обществено осигуряване и да гарантирана запазването на стабилността на осигурителната система и за в бъдеще, каза още Шалапатова.
В социалната сфера от 1 юли догодина се предвижда увеличение с 11% на всички пенсии, отпуснати до края на 2023 година. От финансовото министерство уточниха, че като в резултат на това за 2024 г. разходите за пенсии по бюджета на ДОО нарастват с 2,440 млрд. лева. Предвидените средства за социални плащания във връзка с определения нов размер от 526 лв. на линията на бедност за 2024 г. са 104,3 млн. лева.
Правителството вече гласува вдигането на минималната работна заплата (МРЗ) от 780 на 933 лв. от януари догодина. Разходите ще са 230,3 млн. лв. във връзка с ефекта от промяна на размера на МРЗ, в т.ч. 224,6 млн. лв. при определяне възнагражденията на личните асистенти по Закона за личната помощ и 5,7 млн. лв. за възнаграждения за професионалните приемни семейства по Закона за закрила на детето.
Проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2024 г.
АИКБ декларираха, че няма да подкрепят държавния бюджет с аргумент, че рамката на бюджета за следващата година не е реалистична. Съществен риск в бюджета АИКБ видяха в енергийната такса в приходната част на бюджета. АИКБ са против понижените ставки за ДДС за хляб, брашно, ресторантьорски, хотелиерски и кетъринг услуги, като са против и изземването на 100% дивидент от държавните дружества. Съюзът за стопанска инициатива (ССИ) също няма да подкрепи бюджета.
Българската стопанска камара (БСК) ще се въздържи от подкрепа на държавния бюджет. Защо е необходима промяна в съотношението на държавния дълг? Подценени са частните инвестиции, има неяснота по отношение на тях, са част от мотивите, с които работодателската организация няма да подкрепи държавния бюджет.
Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и КРИБ също се въздържат от подкрепа на бюджета на Асен Василев.
Само синдикалните организации - КНСБ и КТ "Подкрепа" дадоха зелена светлина и подкрепиха държавния бюджет за 2024 г.
USD
CHF
EUR
GBP
