"Тази стенограма не беше за КТБ. Тя беше за предотвратяване на банковата криза, която възникна след фалита на КТБ". Това заяви пред БНТ Йордан Цонев, депутат от ДПС и председател на Комисията по бюджет и финанси в 42-о Народно събрание. Според него причината за кризата обаче не е бил фалитът на КТБ. "Поводът беше, че преди тази среща се разви една криминална атака срещу една от големите български банки. Тази атака причини паника и в други няколко банки."
Цонев обясни подробно своята гледна точка относно събитията около първото заседание в президентството на 29 юни 2014 г.
Той разказа, че в петък, 27 юни, банковата система е затворила с изтеглени 870 млн. лв. само за петък, при това 800 млн. били изтеглени само от една банка.
"Ръководството на БНБ, експертите и политиците всъщност седнахме да разговаряме за опасността от това в понеделник, 30 юни, банковата система като отвори, паниката да продължи и да засегне още няколко банки", посочи Цонев.
По този начин се стигнало до серия от срещи между експерти и политици в събота и неделя. На срещите присъствали политици от кабинета на г-н Орешарски и външни експерти. "Имаше и две работни срещи в БНБ. От работните срещи обаче стенограми няма, така че трябва да разкажем какво се случи на тях", продължи Цонев.
По думите му банковата система на страната ни е била изправена пред няколко варианта. На срещата се обсъждали всички възможности за това какво да се направи в понеделник сутринта, когато банките отварят. "Да се поставят ли под особен надзор още няколко банки и с това в системен риск цялата система или избираме някои от следните решения: Първото решение беше най-добро - рефинансиране на търговските банки, за да могат да плащат като отворят. Рефинансирането обаче не може да се извърши от БНБ. Трябва да бъде извършено от правителството. Правителството обаче не може да го извърши без да промени закона за бюджета, а в събота и неделя това не можеше да стане", обясни Цонев. Според него вторият вариант предвиждал в понеделник банковата система да отвори с ограничения в плащанията - "т. нар. частична банкова ваканция". На срещите били обсъждани дори варианти правителството да обяви понеделник, 30 юни 2014 г., за общонароден почивен ден - "банките да не работят, за да може в понеделник да осигурим ресурс за рефинансирането на системата", обясни Цонев.
Според Цонев всички тези варианти били обсъждани още на първата среща с търговските банки в събота, 28 юни. Но тогава някои от ръководствата на банките не присъствали на срещата, което довело до втората среща в неделя - 29 юни, когато присъствали всички. "Тогава започна едно бурно обсъждане на същите въпроси - разгледаха се всички възможности, включително и банкова ваканция. Някъде около 11 часа министърът на финансите каза, че е готов с издаването на краткосрочна емисия държавни ценни книжа - ако банките искат да я запишат. Тогава Искров попита "готови ли сте?", а банките подходиха изключително отговорно и веднага записаха емисията. За някъде около 10 минути се събраха 2.2 млрд. лв., а финансовият министър беше подготвил всичко. Подуправителят Калин Христов беше говорил с главна дирекция по конкурентноспособност на Европейската комисия, беше взел устно съгласие. Така в неделя на обяд в БНБ въпросът беше решен по най-добрия начин."
Според Цонев обаче при взимането на това решение представителите на БСП отсъствали. Представителите на левицата били на пленум и напуснали работната среща 40 минути след започването ѝ. "БСП искаха БНБ да рефинансира търговските банки от резервите си... Те спореха, че можело. Това беше основния спор. БНБ, дори и да може да извади пари от резерви, тези резерви за вложени."
"Отидохме при президента с решението как да се спаси банковата система. От стенограмата се вижда, че там не се говореше по тази тема, защото тя вече беше решена. Разсъждаваше се по други две посоки. Първата посока - Борисов като ръководител на най-голямата опозиционна партия искаше оставки, за да може да си подсигури победата в предизборната кампания, да може да обвърже банковата криза с действията на правителството, което е абсолютно невярно и неточно... Втората посока на разговорите - как да се успокои обществото, че ще има пари и че решението е намерено. Трябваше да има решение и на политическата криза. Беше ясно, че се отива към предсрочни избори", обясни Цонев.
"Второто съвещание при президента вече беше съвещание за КТБ, на 14 юли", продължи политикът от ДПС относно втората стенограма и допълни, че именно тя била за КТБ - за това как да се реши въпросът с КТБ. Той припомни, че на 21 юни КТБ е била поставена под особен надзор по искане на ръководството на самата банка. По случая е бил назначен бърз, спешен одит, който да проследи активите и каква е финансовата дупка в КТБ.
По врема на второто заседание при президента Плевнелиев, провело се на 14 юли, решението от одита било готово. "Тогава БНБ предложи европейския вариант - одържавяване на банките, като лошите активи се отделят в лоша банка, а добрите активи - в добра банка. Този вариант се прилага в много европейски държави - по същото време беше предложен в Португалия", обясни Цонев.
Но, според него, на заседанието от 14 юли БСП отказали да приемат този вариант с доводите, че нямало време да се разглежда и приема нов закон. Цонев обясни, че за приемането на този вариант било нужно да се въведат промени в законодателството, които червените спънали. "БНБ написаха законопроекта, а аз го внесох като председател на бюджетната комисия", добави Цонев и категорично заяви, че ако се разсекрети и втората стенограма за КТБ, щяло да се види, че правителството, в лицето на финансовия министър, БНБ и Цонев, настоявали да се следва европейския горепосочения модел.
Цонев обаче се дистанцира и посочи, че става въпрос за определени хора от БСП. "Определени хора от БСП прокараха тази идея. Не бих могъл да виня партията, нито нейното ръководство, най-малко сегашното ръководство. Това беше тогавашното становище на БСП и то беше повлияно от факта, че ние поискахме оставката на Орешарски."
Цонев коментира и смисъла и рисковете от публикуването на стенограмите. Според него това крие рискове. Той подкрепи мнението на премиера Борисов по въпроса. По думите му никъде по света "няма 100% прозрачност". Той обясни, че на подобни срещи се обсъжда информация, която може да навреди на някого. "Не всичко в политиката може да бъде публично. Някои неща трябва да останат в работилницата на политиката. Не задколисие - работилница."
В заключение Цонев се обяви за разсекретяването на втората стенограма, защото тя вече била именно за КТБ.
USD
CHF
EUR
GBP
