Ръстът на инфлацията и явната безперспективност на икономическата ситуация намират все по сериозно отражение в банковите спестявания на гражданите. Това може да се види по движението на всички групи депозити на домакинствата за първото тримесечие на 2022-а. Според статистиката на БНБ за периода от началото на годината до края на март броят на сметките и на депозитите на населението е намалял с 1.6% до 8 935 329 броя, а на годишна база спадът е още по-голям - 3.9%.
Като обща сума за първото тримесечие на 2022-а депозитите на хората продължават да растат - с 0.6%, до близо 66.92 млрд. лева, но това е главно за сметка на депозитите в диапазона между 50 хил. и 100 хил. лева където ръстът на общата сума е 1.8% и между 100 хил. и 200 хил. лева с ръст от 4.9%.
В тези две групи депозити са съсредоточени около една трета от всички спестявания на гражданите и движението им има значително влияние върху общия обем на спестяванията. Те отбелязват и като сума и като брой най-големия годишен ръст - съответно по 11.8% за депозитите между 50 хил. и 100 хил. лева и между 19.4% и 20.3% за депозитите между 100 хил. и 200 хил. лева.
Групите депозити до 20 хил. лева за първото тримесечие на 2022-а имат намаление и като обща сума и като бройки, като най-силно като обща сума е свиването при депозитите до 1000 лева - 4.4% и между 1000 и 2500 лева - 3.6 процента. Неприятното е че към групите, отчитащи намаление за периода от началото на годината до края на март, се е присъединила и тази на депозитите между 10 хил. и 20 хил. лева, тъй като тя е третата по размер на общата сума пари - над 9 млрд. лева.
Още по-неприятен е фактът, че за три месеца има свиване на депозитите в групите от 200 хил. до 500 хил. лева - с 7.4% и 7.6%, между 500 хил. и 1 млн. лева - с 2.0% и 2.1% и над 1 млн. лева - с 2.9% и 2.7 процента.
Обяснението за спада на малките по обем депозити безспорно е инфлацията, която принуждава хората с по-ниски доходи да харчат спестяванията си, за да покрият месечните си разходи, тъй като текущите им доходи вече не достигат. При по-големите спестявания - между 10 хил. и 20 хил. лева, може да има и друго обяснение за спада, а именно нежеланието да се поддържат суми в банките, които да носят отрицателна доходност заради нулеви лихви, дължими такси и инфлацията. Отново с тези причини можем да си обясним и много ниския тримесечен ръст - под 1% на спестяваният в диапазона от 20 хил. до 30 хил. лева и от 30 хил. до 40 хил. лева.
Спадът при по-големите групи депозити - тези над 500 хил. лева, може да се обясни с насочването на парите към по-доходоносни инвестиции като покупка на имоти, на инвестиционно злато и други ценни метали, на ценни книжа, на застраховки живот и дори изнасянето на част от тях в чужбина.
Тук важният въпрос е че, ако спадът в депозитите на гражданите се превърне в тенденция и се задълбочи, това в един момент може да принуди банките да вдигнат лихвите по тях, за да спрат или поне да забавят този процес. Едно по-значително вдигане на лихвите по депозитите на населението - например с 1 процентен пункт, обаче може да предизвика и аналогичен ръст на лихвите по левовите кредити за населението. Ще припомним, че според методиките на банките заемите за гражданите - и потребителските и ипотечните, са обвързани със средното равнище на лихвите по левовите депозити за домакинствата.
USD
CHF
EUR
GBP
