Ситуацията с оралното здраве при децата е сериозна. Това обяви на годишен форум за Националната програма за профилактика на оралните заболявания при деца (НППОЗД) до 18-годишна възраст д-р Светослав Гачев, заместник-председател на Контролния комитет на Българския зъболекарски съюз (БЗС). Данните сочат, че 71% от 5-годишните деца имат кариеси, а при 12-годишните този дял достига 79%. При 18-годишните положението е още по-критично - цели 92% от тях са засегнати от кариес. Общо 792,000 от 1 милион деца на възраст между 5 и 18 години в България страдат от този проблем, докато средствата, отпускани от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), са крайно недостатъчни - едва 161 лева средно за лечение на дете.
Експертите посочват, че основните форми на профилактика включват ранно обучение и изграждане на навици за устна хигиена, като родителите играят ключова роля. Използването на подходящи четки, пасти и други средства може значително да намали риска от кариес. Проблемът обаче се задълбочава и от липсата на здравословни хранителни навици. Последно проучване от ноември 2024 г. показва, че всяко второ дете в България не консумира ежедневно пресни плодове и зеленчуци, а 30% от децата страдат от затлъстяване.
Други ефективни мерки като силанизирането на дълбоки фисури веднага след пробива на зъбите, също дават положителни резултати. По думите на доц. д-р Виктория Жекова, член на Националния координационен съвет (НКС) на НППОЗД, това осигурява 100% защита срещу кариес в тези зони. За периода 2010-2023 г. в България са силанизирани над 600,000 зъба, което е довело до намаляване на кариеса с 70-75%. Флуорната профилактика също остава доказано ефективна, като включва както ендогенни средства (таблетки и капки), така и екзогенни (гелове, пасти и разтвори).
Експертите настояват за спешни действия, включително укрепване на националните политики и увеличаване на финансирането за орално здраве, образователни кампании за родители и деца, както и интегриране на профилактиката в първичната здравна грижа. Те подчертават, че с координирани усилия от страна на държавата, обществените организации и родителите, България може значително да подобри здравето на своето население и да се доближи до глобалните цели за намаляване на оралните заболявания до 2030 г.
Значимостта на оралното здраве като ключов компонент на общото здравословно състояние на национално ниво беше подчертана от председателя Управителния съвет на БЗС и на НКС на НППОЗД д-р Николай Шарков. Той цитира дефиницията на Световната здравна организация (СЗО) и Международната дентална федерация (FDI), според която оралното здраве е състояние на устата, зъбите и орално-лицевите структури, което позволява на хората да изпълняват основни функции като хранене, дишане и говорене, като същевременно включва психо-социални аспекти като самочувствие, благополучие и способност за общуване без болка и дискомфорт.
На глобално ниво данните са тревожни - оралните заболявания засягат 3.5 милиарда души и представляват 45% от всички незаразни заболявания. Сред основните проблеми се открояват нелекуваният кариес, който засяга над 2 милиарда души с постоянни зъби и 510 милиона с млечни, както и пародонталните заболявания, обеззъбяването, ракът на устната кухина и вродените малформации. Въпреки че годишните разходи за грижи за орално здраве достигат 390 милиарда долара, те остават неравномерно разпределени между регионите.
Д-р Шарков подчерта и значимостта на връзките между оралното и общото здраве. Лечението на тежки пародонтални заболявания подобрява контрола върху захарния диабет, а кариесът и загубата на зъби се свързват с повишен риск от сърдечно-съдови и цереброваскуларни заболявания, както и с някои видове рак.
На национално ниво ситуацията е не по-малко тревожна.