България е единствената държава, която не поема домашното кислородолечение на хората, страдащи от хронични белодробни заболявания. Това заяви доц. Наталия Стоева - член на УС на Българското дружество по белодробни болести, по време на пресконференция в БТА, посветена на старта на Националната информационна кампания "Белодробно здраве във всички политики" 2018 година.
Пресконференцията е организирана от Асоциацията на българите боледуващи от астма, алергия и ХОББ, в партньорство с Българското дружество по белодробни болести, Българското дружество по алергология, Асоциацията за развитие на българския спорт и Конфедерацията "Защита на здравето".
Според Стоева домашното кислородолечение е болна тема за българските пациенти с хронични белодробни заболявания. По думите на специалиста почти всички хронични белодробни заболявания водят до дихателна недостатъчност, поради което се налага тези хора да ползват допълнително кислород в домашни условия. Това обаче не се поема от държавата, а тежко болните хора нямат средствата, за да си го позволят сами.
"Нашите пациенти обаче са лишени от подобни грижи. Те трябва сами да се снабдяват с кислород", обясни Стоева. Апаратурата и бутилките за домашното кислородолечение са скъпи - един такъв апарат струва минимум 1 200 лева, което се оказва непосилно особено за възрастните хора, които страдат от белодробни заболявания. В същото време данните сочат, че около 7-10% от възрастните хора страдат от хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ).
За това от пациентските организации настояват държавата най-накрая да поеме средствата по този вид лечение, така че черната статистика за растящата смъртност, причинена от белодробни заболявания, да намалее, а пациентите да получават адекватна здравна помощ от държавата.
Мисия на политиците и институциите е нашето здраве. Институциите са тези, които трябва да се вслушват в гласа на пациентите и техните потребности. Това заяви в началото на пресконференцията председателят на Асоциацията на българите боледуващи от астма, алергия и ХОББ Диана Хаджиангелова.
Хаджиангелова коментира именно черната статистика за растящия брой на смъртни случай, причинени от белодробни заболявания.
По думите на Хаджиангелова хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ), астмата, алергичният ринит и другите дихателни алергии, са заболявания, които не са добре разпознаваеми от обществото.
"ХОББ е болестта, от която умират много повече хора от рака на гърдата и белия дроб. Искаме да фокусираме вниманието върху превенция на факторите, които водят до това - тютюнопушенето, качеството на въздуха, химикали, алергени", заяви Хаджиангелова.
Според специалиста темата за високата смъртност, причинена от белодробни заболявания, не е нова. На първо място като фактор за високата смъртност е тютюнопушенето. Другият главен фактор за белодробните заболявания е качеството на въздуха, който дишаме. Тук Хаджиангелова цитира данни от статистика на Световната здравна организация (СОЗ), според които високото ниво на фини прахови частици (ФПЧ) в атмосферния въздух отнемат 430 000 човешки живота годишно, което е близо 10 пъти повече от жертвите при катастрофи. "Първата причина за смърт от замърсяване на околната среда е замърсяването на въздуха", коментира Хаджиангелова.
Доц. Наталия Стоева допълни тази статистика. Според нея белодробните заболявания силно зачестяват и към момента тези болести са 3-та най-голяма причина за смъртност в света. По думите на Стоева тези данни преди 20-30 години далеч не са били такива.
Стоева посочи още, че според СЗО около 2% от всички болести по света се дължат на мръсния въздух. 3% от смъртността изобщо в света пък била заради лошия въздух.
"За срамно съжаление България е водеща в европейските държави по честота на тютюнопушене. 50% от българите пушат", допълни Стоева. Стана ясно и че около 300 милиона души по света живеят с астма. Астмата е и най-честото хронично заболяване в детска възраст.
Тя обясни и какво представлява хроничната обструктивна белодробна болест - това е болест, която причинява стеснение на бронхиалното дърво и води до разкъсване на дихателните пътища. Хората с такова заболяване страдат от недостиг на кислород и са с тежък задух, приковани на легло, защото кислородът в кръвта им става малко. Тези хора трябва да приемат допълнително кислород в домашни условия.
Стоева коментира и че не може хората да имат здраво сърце, без да имат здрав бял дроб, защото сърцето доставя кислород до тъканите чрез кръвта, а самият кислород идва от белия дроб.
"С общи усилия може да направим повече за белодробното здрав", категорична е тя.
Специалистът постави и друг тревожен проблем - този с белодробните трансплантации. По думите ѝ има много млади хора, които чакат за белодробна трансплантация. По някаква причина обаче взаимодействието между държавата, регистъра "Евротрансплант" и болницата във Виена, където се извършват белодробните трансплантации, е прекъснало. Стоева акцентира, че заради това сега младежи на около 20 и 30-годишна възраст чакат да умрат или да започват да емигрират, за да влезнат в здравната система на други държави, така че да им се направи трансплантация.
USD
CHF
EUR
GBP
