По повод 1 декември, Световния ден за борба със СПИН Национална пациентска организация изпрати отворено писмо до българските лекари и медицински работници:

Близо 30 години след откриването на вируса, благодарение на антиретровирусната терапия за ХИВ, ние сме свидетели на огромен напредък и успех в контролирането и трайното потискане на вирусната активност.

На практика инфекцията, считана за смъртна присъда, се превърна в хронично заболяване, с което пациентите живеят и имат нормална продължителност на живота (до 50 години след инфектирането). Научният консенсус "неоткриваем=непредаваем" е признат от Световната здравна организация, от ООН, както и от българските здравни власти в ръководството за лечение и контрол на ХИВ.

Сега знаем, че ако пациент приема антиретровирусната си терапия и достигне до под 40 копия на вируса в милилитър кръв, то той не може да предаде ХИВ по време на незащитен сексуален контакт или на манипулации с кръв, както и може да има здрави, неинфектирани деца.

Сериозен проблем остава достъпът на пациентите с ХИВ до медицинска помощ извън рамките на вирусологичното проследяване. Този проблем е дефиниран като характерен за изоставащите в развитието си страни и затова към световната стратегия за борба с ХИВ "90-90-90" (90% от хората се изследват, 90% знаят статуса си, 90% имат достъп до терапия) бе добавено и четвърто 90 - достъп до здравни грижи за пациентите, за по-качествен живот с ХИВ.

За съжаление не са единични случаите, в които на пациенти с диабет, онкологични заболявания, кардиологични проблеми се отказва директно или мълчаливо нужното лечение или хирургична интервенция заради ХИВ. Тези пациенти биват насочвани към отделенията за контрол на ХИВ, без това да е необходимо. Ставали сме свидетели как пациент с ХИВ е насочен за гипсиране на счупен крак към инфекциозната болница в София, без значение, че това не е от компетенциите на вирусолозите.

Тази стигма убива хората. Незнанието убива пациентите, пише пациентската организация.

За да живеят ХИВ позитивните, стигмата трябва да се лекува

За да живеят ХИВ позитивните, стигмата трябва да се лекува

Хирурзи се страхуват да оперират ХИВ позитивни

По този начин млади, работоспособни българи загиват не в следствие на ХИВ/ СПИН, а на друг здравословен проблем, чието лечение, дори в условия на спешност, бива отказвано. Зад този отказ ние виждаме обоснования страх на медицинския персонал от заразяване. Страх, който се дължи на липсата на информация.

А науката е категорична - трайната вирусна супресия води до това пациентите да не могат да предават вируса.

Организацията вярва, че за европейска страна с добри медицински специалисти, персистирането на такъв проблем в 21 век и липсата на информация сред лекарите, медицинските сестри, студентите - бъдещи лекари и здравните специалисти изобщо, е повече от тревожно

Те информират, че единственото, което е необходимо да се прави, когато се лекува пациент с ХИВ, е да се спазват правилата за безопасност на работа, които са валидни за всички пациенти, независимо от техния ХИВ статус. Тоест на всеки пациент да се гледа като на рисков и да се ползват ръкавици, маски, очила и други средства за лична безопасност.

Държавата е осигурила безплатно лечение и отделения за контрол на вируса, но не може да се справи със стигмата и неприемането, неразбирането и липсата на емпатия от страна на здравни работници към пациенти с ХИВ. Това е обща задача, за която всички сме отговорни, допълва пациентската организация.

Лечението на СПИН стига до 90%, но страхът от болестта не се променя

Лечението на СПИН стига до 90%, но страхът от болестта не се променя

Заразен може да достигне 79-годишна възраст