Възстановяване на Фонда за лечение на деца е сред първите стъпки за здравна реформа, препоръчани от финансиста проф. Христина Вучева. Това става ясно от неин анализ за системата на здравеопазването, поръчан от БГНЕС.
Припомняме, днес в НДК се провежда дискусия за нов здравен модел. Философията на този здравен модел е демонополизиране на Здравната каса. Това ще доведе болници до фалит, по-скъпи здравни услуги и по-ниско качество, категорична е проф. Вучева.
Тя съветва реформата от началото на следващата година да започне с няколко стъпки - обявяване на законови промени, че договор с Касата ще сключват само non profit (с нестопанска цел) дружества - без значение дали са държавни, общински, или частни - достатъчно е за да юридически лица с нестопанска цел от обществена полза.
Втората стъпка е да се започне работа по обещаните през 2010 г. и 2011 г. законови промени и Здравна карта.
Трето, да се върне първоначалната законова конструкция за избор на управител на НЗОК от надзорния съвет на касата.
От посочените промени повече време изисква разработването на оценките за диагностично свързаните групи, и до тяхното създаване трябва да се подобрят използваните до сега оценки /т.нар. здравни пътеки/.
Проф. Вучева припомни, че предложенията за реформи в здравеопазването започнаха още през 2010 г. Тогава бе заявено оптимизиране на болничната инфраструктура и въвеждане на нов вид здравна карта, и до края на 2014г. всеки да има електронно здравно досие. Третата идея бе клиничните пътеки да се заменят с диагностично свързани групи като метод за определяне стойността на медицинските услуги.
Тези бъдещи промени бяха записани и в Националния план за реформи за 2011 г., който беше представен в ЕК, но не се реализираха. Няма и обяснение, защо управляващите се отказаха от тях, каза проф. Вучева.
Тя припомни, че финансовият министър в първия кабинет "Борисов" Симеон Дянков през 2010-2011 е направил две законодателни промени, които имат важна роля и до днес при организацията на здравеоопазването.
Първата промяна на Дянков е в начина, по който се избира ръководител на НЗОК. Преди Надзорният съвет на Касата избираше кой да я оглави, а сега директорът се назначава от парламента и без конкурс. Така през 2010 г. без аргументация се зачерта принципа на общественото начало за управление на НЗОК, коментира проф. Вучева.
Втората промяна е премахването на отделното организиране и финансиране на всичко, свързано с общественото здраве. Преди Дянков около 300 млн. лв. разходи от държавния бюджет през бюджета на Здравното министерство, се прехвърлят на Касата.
Пренебрегва се важен принцип на здравеопазването, валиден за всички развити и цивилизовани страни - че държавата е длъжна да се грижи за общественото здраве, включващо осигуряване на ваксини, хемодиализа, борба с туберкурозата, СПИН, и други заразни заболявания, предотвратяване на епидемии, тежки и рядко срещани заболявания, психически заболявания и др., изреди проф. Вучева.
Във всички развити страни пари за общественото здраве се осигуряват ако трябва и чрез увеличаване на бюджетния дефицит и държавния дълг, твърди финансистът. В България стана обратното - през 2010 и 2011 г. се закриха районните инспекции за обществено здраве. Така всички дейности се прехвърлиха за финансиране от Здравната каса вместо от държавния бюджет.
Проф. Вучева изтъква, че представянето на новите модели се прави без ясен анализ кои са недостатъците, които съществуват, и за чието отстраняване се създава новият модел. От поддръжниците на този модел сме чули единствено, че те считат за основен проблем отсъствието на конкуренция, и - монополното, според тях, положение на НЗОК.
Недостатъците на здравния модел, които притесняват всички, цитирани от проф. Вучева са:
Първо, по общо убеждение обществото отделя все повече средства за здравеоопазване, а то не става по-добро. Има постоянни съмнения, изказвани дори от настоящия министър на финансите, че от общия ресурс се краде и то много. Има го и противоположното твърдение - парите са недостатъчни, и вноската от 8 % трябва да се увеличи. Това виждане има значително по-малко привърженици.
Второ, все повече болнични заведения, които са общински или областни, и не са в няколкото големи града с работеща икономика, са изправени пред сериозен недостиг на срества и трагично ниско заплащане на персонала, който непрекъснато намалява. В същото време не спира интереса и натиска за откриване на нови частни болници, които се рекламират открито като луксозни и скъпо платени места за правене на пари, въпреки че държат да са свързани с касата.
Трето, постоянни оплаквания и недоволство от състоянието на системата, която не осигурява лечението на хора с тежки и редки заболявания, особено за деца с такива заболявания, и особено след като и Фонда за лечение на деца в чужбина беше прехвърлен към НЗОК.
Четвърто, нарастващ натиск спрямо хората, които са потърсили лечение, и за да го получат, трябва да плащат допълнително независимо от сумите, които превежда касата по т.н. клинични пътеки
Пето, значителен брой от хората от малките градове и села реално са лишени от достъп до медицинско обслужване.
Според проф. Вучева при създаването на конкуренция заедно с НЗОК е редно да се помисли кои недостатъци ще изчезнат.
Според нея са спорни принципите на конкуренцията на здравните каси, защото приходите са определени от общата за всички осигурителна вноска. В същото време разходите на въпросните каси зависят от субекти, които са в друга орбита и под друго въздействие, пише финансовият анализатор. При този модел може да се очаква намаляване качеството на указаните услуги от медицинските заведения, както и фалиране на общински и дори и на областни болници.
Хората не търсят здравни услуги по начина, по който правят покупки и за това конкуренцията между касите няма да реши нито един от изброените проблеми на здравеопазването. Най-вероятно ще създаде други, особено след като се предвижда освобождаване на цените на предлаганите медицински услуги.
Свободните договорни цени на услугите отговарят на пазарна среда и конкуренция, но не и на установеното разбиране по целия цивилизован свят за това как трябва да се предоставят медицински грижи в нормалните държави, където на никого не се отказва грижа за здравето.
В новия модел се разчита на частни фондове и застрахователни дружества, които ще привлечат част от вноската на хората, които имат доходи, които са около 2 милиона души. "Би трябвало авторите на реформата да обяснят как това само по себе си ще породи нови стимули за ефективност в НЗОК, в болниците, или дори в самите нови участници. По-вероятно е да настъпят нови и още по-тежки проблеми за обществото", пише проф. Вучева.
Тя прогнозира, че веднага ще се появи проблемът с размера на осигуровките, плащани от държавата за останалите около 4 милиона души (деца, пенсионери, държавна администрация - б.р). Важно е кой ще поеме техните осигуровки - ако и този контингент ще се разпределя между състезаващите се каси, то може да се очакват контрапродуктивни и неефктивни действия.
Тя е категорична, че има нереалистично очакванията за положително влияние от т.н. "разбиване на монопола на здравната каса" и прогнозира, че ще има разрушителен ефект.
"Ако беше възможно чрез създаване на многобройни каси да се решават проблемите на ефективността на парите, които дъържавата дава за здравни услуги, то в САЩ когато възниква проблемът за изтичането на бюджетни средства по техните три бюджетни програми- /Меди кеър, Меди кейт и програмата за военните,/ той щеше да бъде решаван по този начин, а не чрез многото работа по създаването на т.нар. дигностично свързани групи като оценъчен механизъм за заплащане на медицинските услуги от страна на споменатите програми", категорична е проф. Вучева.
Тя дава пример с това, че болниците и други медицински заведения в САЩ и в Европа, в масовия случаи, са организации, които се определят като non profit (нестопанска цел - б.р.).
Конкуренцията и пазара са механизми, които са несъвместими с действията на цивилизованите държави по отношение на организацията на здравните услуги, се смята за доказано в развитите страни.
Разходите за общественото здраве във всички развити страни се финансират от държавния бюджет, а не чрез осигурителни каси, застрахователни фондове , или други възможни финансови инструменти.
Припомняме, Христина Вучева е доктор по икономика и професор по финанси. Тя е регистриран одитор-дипломиран експерт-счетоводител. Проф. Вучева е бивш министър на финансите в първото служебно правителство на Ренета Инджова/1994-1995 г./.
USD
CHF
EUR
GBP
