Учени от БАН, Софийския университет и Нов български университет демонстрираха няколко възможни сценария за развитието на пандемията от коронавирус у нас на пресконференция в БТА днес.
Доц. Димитър Атанасов от Нов български университет представи математически модели, в които се отчита и имиграцията. Моделът е разработен от екип от учени според официалните достъпни данни и може да се прилага глобално за всички държави.
Как работи моделът: Ако един заразен заразява няколко, част от тях здравната система успява да открие и карантинира, но част от случите не влизат в официалните данни. Остава въпросът какъв е процентът на откритите случаи. Именно това открива моделът, добавяйки и формата на имиграционната компонента.
Според модела се предсказва и броят на нерегистрираните заразени, като се очертават следните възможни сценарии за развитие на пандемията: експоненциален ръст (с или без имиграция) и затихване на пандемията (без наличие на имиграция).
Според данните в момента българската здравна система открива 45% от заразените, като в началото на пандемията този процент е бил около 23%.
От своя страна проф. Марусия Божкова, която работи във Факултета по математика и информатика на Софийския университет и в Института по математика и информатика - БАН, представи програма за предсказване на разпространението на пандемията при различни сценарии, базирани на реални данни и симулационни експерименти. Те разработват различни ваксинационни политики.
Специалистът представи данни, съдържащи статистика от март миналата година до вчера. Разработени са три сценария - главен, оптимистичен и песимистичен, според броя на активните случаи на заразени с коронавирус и на новозаразените. Според данните от модела - към 5 март с хоризонт до 23 април случаите на заразени постепенно ще се увеличават.
В резултат на мерките и ваксинацията - се очаква броят на заразените да намалее. Очаква се увеличение между 2 и 9 април, след което следва намаляване на случаите. Към 23 април отново се очаква обаче увеличение на заразените.
Професорът представи и още един модел, но според броя на новите случаи. Според него, отново от дата 5-6 март до към 19-26 март след взети мерки се очаква случаите да започнат да намаляват. Ако мерките се разпуснат обаче се вижда, че новозаразените започват отново да се увеличават.
Според този модел около Великден случаите ще се увеличат, ако мерките се разхлабят и ще са заразени около 2000 - 3000 нови души. Ако мерките останат, се очаква затихване, но не и елиминация на епидемията.
От своя страна проф. Огнян Кунчев от Института по математика и информатика на БАН разкри математически модели, разработени по проект с Фонд научни изследвания с Европейския облак за Отворена наука. Моделът разкрива, че оптимистичен сценарий при спазване на мерките - редуване на строги с отслабени и без ваксиниране епидемията ще отшуми в края на 2021 г. и ще има около 25 000 починали, считано от днес.
Моделът отчита и най-големия проблем на здравната система - броят на интензивните легла, у нас те са около 1000. Връх ще има от хора в интензивно отделение през май.
При 70% заразени или около 5 милиона българи, епидемията трябва да изчезне, като в момента заразени и преминали през инфекцията са около 1.5 млн.
Огнян Кунчев отрече мненията на лекари и вирусолози и съобщи, че според математическия модел на БАН април-май 2022 г. се очаква да отшуми епидемията от коронавирус. По думите му това обаче няма да се случи без ваксинация.
Според сценария при ваксиниране на 100 000 души на месец епидемията ще продължи до месец септември - най-късно декември, като страната може да мине без голям локдаун.
Препоръчително е, тъй като през лятото има затихване на коронавируса, учениците сега да са във ваканция, а през лятото да бъдат на училище, предложи като вариант проф. Огнян Кунчев.
USD
CHF
EUR
GBP
