Вече бе обявено, че Канада ще върне ремонтираната турбина за "Северен поток 1" на Русия. Така природният газ към Германия може отново да тръгне без "Газпром" да има оправдания. Но при "Северен поток 1" става въпрос и за голямата картина: дали руският президент действително иска да спре доставките на газ за Германия и по този начин да разруши и последните остатъци от икономическа рационалност?
В коментар от тази сутрин за RND Матиас Кох припомня, че първият американски президент, който налага ембарго върху енергийна инфраструктура от Русия за държава от НАТО е Джон Кенеди, а годината е 1962, след Кубинската криза. Четири години по-късно германският канцлер Лудвиг Ерхард успява да вдигне ембаргото и да сключи първите сделки за доставка на природен газ.
Тази 60-годишна история предлага обаче три поуки, които помагат да се разбере настоящата ситуация. Първо, алчното търсене на руски газ в Германия не започна при Герхард Шрьодер или Ангела Меркел. Второ, германско-руските газови сделки са израз на изключително ясно съвпадение на интересите на две реално съперничещи си сили. На трето място, това съвпадение на интереси се поддържа на практика в продължение на десетилетия - независимо от това какво се случва в световната политика наоколо.
Последното беше и е трудно за разбиране от трети страни. Въпреки противопоставянето между двете страни - Русия и Германия - те остават единни по отношение на енергийната политика. И до днес това предизвиква недоверие сред съюзниците на Германия. Хелмут Шмит и Хелмут Кол например успяват да призоват за ядрено превъоръжаване на НАТО и в същото време да защитят германско-руските газови сделки от критиките.
Реал политиката обаче не е едноизмерна и понякога трябва да бъде ориентирана и към крайно неприятни условия.
Сега Роберт Хабек също се намира в накъсания свят на реалната политика и зеленият политик се справя изненадващо добре. Федералният министър на икономиката успя да достави турбината от "Сименс" за "Северен поток 1", ремонтирана в Канада в нарушение на санкционния режим на Европейския съюз.
Това може да се разглежда като най-ниската точка в политиката на западните правителства, въпреки това маневрата може да бъде оправдана. Берлин отхвърля аргумента на Москва, че "за съжаление" вече не може да доставя газ, тъй като турбината липсва заради санкциите.
По този начин Хабек насърчава истината и яснотата в един исторически важен момент. Владимир Путин, който обича да оказва натиск върху другите, сега е подложен на изпитание на свой ред. След приключване на ремонтните дейности по газопровода "Северен поток 1" руският президент трябва да вземе решение: Наистина ли иска да прекъсне връзките с Германия, които са се развивали в продължение на 60 години?
Последствия заплашват не само германците
Разбира се, Путин има правомощията да го направи. Но не само германците са заплашени от тежки и неблагоприятни условия на инфлация и блокиране на производството.
Прекратяването на германско-руския газов бизнес би означавало загуба на просперитет и за двете страни. В Германия загубата ще засегне общество, вече достигнало висок стандарт на живот. Но как Русия, която като цяло е по-бедна, ще се справи със загубата на благосъстояние?
Фактът, че Путин е политически приет повече от 20 години, е свързан с това, че нещата в Русия вървяха нагоре. Сега обаче руската икономика е в криза, дори и без спирането на "Северен поток 1". През януари 2022 г., последния месец на мира, руската икономика все още растеше с впечатляващите 5,7%. През май БВП вече спадна с 4,3%, а през следващите месеци спадът вероятно ще стане още по-силен. Иска ли Путин да унищожи последните остатъци от икономическа рационалност в такъв критичен за Русия момент?
no-noi
на 13.07.2022 в 16:03:04 #1Важното е че богата българия се отказа от директни доставки на руски газ и сега пълни гушата на късметлии да и препродават същия газ на троини цени, само дето на есен газта ще е 5к евро