Предложението за сделка между Европейския съюз и Турция относно овладяването на миграционните потоци към Европа, се оказа спорно от самото начало и съпротивата срещу него продължава само и единствено да нараства, се посочва в коментар на „Политико”.

Близо € 6 млн. е вноската на България към 3-те милиарда за Турция

Близо € 6 млн. е вноската на България към 3-те милиарда за Турция

Има и график за траншовете на вноските до 2019 г.

Списъкът с оплакванията е дълъг: германският канцлер Ангела Меркел представи плана на страните в последната минута; Анкара възпрепятства процеса с все повече и повече искания в замяна да възпира мигрантите да навлизат в Гърция; на Турция не може да ѝ се вярва да зачита правата на бежанците, върнати там.   

Според договорката, постигната преди две седмици, Анкара ще приема обратно мигранти, които нелегално са се добрали до гръцките брегове. В замяна Турция ще получи 3 млрд. евро допълнително на вече договорените 3 млрд., плюс обещания за отмяна на визовите ограничения турците да пътуват в Европа и ускоряване на преговорите за членството на Турция в Общността. Споразумението също така фиксира заселването на един сирийски гражданин в Европа за всеки сириец, върнат обратно в Турция.   

Ето и шестте страни, които могат да провалят сделката, след като ръководителите на страните от ЕС се срещнат отново в четвъртък:

1. Австрия. Виена е скептична към сделката с Турция, но не се противопоставя остро. Канцлерът Вернер Файман е поставен под натиск от крайнодясната „Партия на свободата”, чийто кандидат за президент Норберт Хофер настоява споразумението да бъде отхвърлено.

„Тази страна (Турция) и нейната култура не се вписва в европейската общност на ценностите”, изтъква Хофер.

Проблемът на Австрия със сделката е, че либерализация на визите може да доведе до нарастване на броя на турците в страната. Има и опасения, че крутите мерки на турските власти срещу медиите, както и продължаващият конфликт с кюрдите, може да накарат повече турци да заминат за Австрия.

2. България. България, подобно на Гърция, отговаря за защитата на външната граница на ЕС. Въпреки че страната изгради ограда по сухоземната си граница с Турция, има нарастващи опасения в София, че ако ЕС и Турция сключат сделка, която ще затвори маршрута на мигрантите през Егейско море, тогава трафикантите ще „подкарват” мигрантите през Черно море, като те ще акостират на българския бряг.

Проблемът на България е, че настоящото предложение за споразумение споменава само връщането на бежанци, които пристигат на гръцките острови в Егейско море. Това обаче не устройва България, която заплаши да наложи вето на всякакво споразумение, което не възпрепятства бежанските потоци през Черно море или през сухопътните ѝ граници.

3. Кипър. Островната държава, чиято северна част беше окупирана от турски войски през 1974 г., е най-голямата потенциална пречка пред сделката. Отношенията между Никозия и Анкара все още са лоши, като Турция дори не признава Кипър, като членството му в ЕС, което стана факт през 2004 г., изнесе тези напрежения на европейско ниво. През 2006 г. след многократен отказ от страна на турското правителство да позволи на кипърски кораби и самолети да имат достъп до турските пристанища, ЕС замрази преговорите по осем преговорни глави в опита на Турция да се присъедини към Общността. Когато повторното отваряне на 5 преговорни глави беше обсъждано на срещата на върха между Турция и ЕС през ноември, Кипър тутакси използва правото си на вето.

Проблемът на Кипър е, че неговият основен интерес е обединението на острова и признаването му от Турция. Никозия се надява да постигне тези цели чрез мирни преговори с посредничеството на ООН. Докато преговорите наближават решителния си момент, Кипър има много слаб интерес да вдигне ветото си - което му дава лост за влияние върху Турция, - и да подкрепи сделката за мигрантите

4. Франция. Президентът Франсоа Оланд избягва да поема ангажименти за приемане на повече бежанци. Премиерът Манюел Валс обяви, че страната може да приеме всичко на всичко само 30 хил. души. Тази френска политическа действителност хвърля сянка над всякаква сделка с Турция.

Проблемът на Франция е следният: през миналата седмица международната правозащитна организация „Амнести интернешънъл” написа отворено писмо до Елисейския дворец, в което нарече предложеното споразумение с Турция „срамна сделка”. Оланд пък заяви, че имал сериозни проблеми с отношението на Анкара към правата на човека.

5. Унгария. Премиерът Виктор Орбан е най-гласовитият противник на схемите на Брюксел за разселване на бежанци. Той планира да проведе референдум за решението на ЕС да направи това разпределение задължително.

Проблемът на Унгария е, че еврокомисарят по въпросите на миграцията Димитрис Аврамопулос често подчертава, че "човешката мобилност няма да спре", предупреждавайки, че ситуацията в Гърция и Италия може лесно да се повтори навсякъде в Европа. Разселването на бежанци директно от Турция в Европа ще бъде като да налееш масло в огъня, отсече обаче Орбан в отговор на Брюксел.  

6. Испания. Някога страната беше цел на нелегални потоци от мигранти, но успя в ограничаването им, сключвайки споразумение с Мароко.

Проблемът е, че правителството на все още действащия премиер Мариано Рахой първоначално даде знак в подкрепа на споразумението на ЕС с Турция, но промени позицията си през уикенда, след като шефът на социалистите Педро Санчес – който се надява да седне на стола на Рахой като премиер, - заяви, че предложението било „несправедливо и ... не е съвместимо” с европейските ценности. В понеделник испанският външен министър заяви, че „Испания само ще приеме ... споразумение, което е последователно и съвместимо с международното право”.