Мирно споразумение между Армения и Азербайджан е възможно само ако двете страни признаят взаимно териториалната си цялост. Това заяви арменският премиер Никол Пашинян, цитиран от ТАСС.
Мирният договор между Армения и Азербайджан ще стане реален, ако двете страни ясно, недвусмислено и без уловки взаимно признаят териториалната си цялост и се споразумеят никога да няма териториални спорове в бъдеще, подчерта той.
Пашинян потвърди, че Армения напълно признава териториалната цялост на Азербайджан и очаква Азербайджан да направи същото, като признае територията на бившата Арменска съветска социалистическа република за принадлежаща на Република Армения.
Според него е "жизненоважно да се формират международни механизми, които да гарантират мирно споразумение, в противен случай в деня след подписването на договора може да избухне нова война или нова ескалация".
Армения и Азербайджан са водили две войни - през 2020 г. и през 90-те години на миналия век - за азербайджанския регион Нагорни Карабах, населен с арменци. Турция подкрепи Азербайджан в конфликта.
Шестседмичната война през 2020 г. отне живота на повече от 6500 войници от двете страни и завърши с примирие благодарение на посредничеството на Русия.
Миналата година Баку и Ереван започнаха работа по мирен договор с посредничеството на Европейския съюз и Съединените щати. Представители на двете страни проведоха няколко срещи в Брюксел и Москва.
Съгласно споразумението, постигнато с посредничеството на Москва, Армения отстъпи части от територия, която контролираше от десетилетия, а Русия разположи около 2000 руски миротворци, които да съблюдават за крехкото примирие.
След разпадането на СССР през 1991 г., етническите арменски сепаратисти в Нагорни Карабах се отцепиха от Азербайджан. Последвалият конфликт взе около 30 000 жертви.
USD
CHF
EUR
GBP
