Брекзит приключи, окончателно и след 4 години драма

Отишлата си 2020 г. е безпрецедентна в историята на Европейския съюз. За първи път държава членка официално напуска Общността. Присъединила се към Европейската икономическа общност (предшественик на ЕС) през 1973 г., Великобритания се отдели от евроинтеграционните процеси и тръгва по свой път 4 г. и половина след референдума за Брекзит.

Напускането на ЕС и провеждането на преговори за договаряне на споразумение за бъдещите отношения бяха сред основните международни теми през изминаващата година. Още в началото на 2020-та Камарата на общините прокара (на 9 януари) проектозакона за Брекзит, което няколко седмици по-късно бе направено и от Камарата на лордовете. Със съгласието на кралица Елизабет II Обединеното кралство официално ратифицира Споразумението за оттегляне между Великобритания и Европейския съюз. На 29 януари това бе сторено и от Европейския парламент с 621 гласа срещу 49, което откри пътя на Обединеното кралство към напускане на Общността. За последен път евродепутати от Великобритания седнаха на местата си в Европейския парламент. На 30 януари Съветът на ЕС заключи процедурата по ратифициране на Споразумението за оттегляне.

31 януари 2020 г. влиза в историята като една от най-ключовите дати в отношенията между Евросъюза и Великобритания. В полунощ централноевропейско време (23,00 часа по Гринуич) Обединеното кралство формално напусна Европейския съюз и започна 11-месечен преходен период, който позволи на Лондон да се възползва от предимствата на единния пазар и митническия съюз. Настоящите правила в сферата на търговията, пътуването и бизнеса за двете страни продължиха да се прилагат по време на преходния период, като новите правила влизат в сила от 1 януари 2021 г. Нужно е да се припомни, че на 17 октомври 2019 г. Лондон и Брюксел договориха условията за Брекзит и преходен период до 31 декември 2020 г. Великобритания обяви, че не иска удължаване на преходния период и двете страни се договориха 1 юли 2020 г. да е крайният срок за евентуалното му удължаване.

Изминаха 1318 дни между референдума и Брекзит. Бившият британски премиер Харолд Уилсън (единственият британски министър-председател, спечелил референдум за ЕС) заяви през 1964 г., че една седмица е много време в политиката. По време на 188-те седмици от референдума Великобритания имаше трима премиери, два пъти организира парламентарни избори, три парламента и редица крайни срокове за напускане на Обединеното кралство.

На 25 февруари 2020 г. Европейският съюз договори мандата за следващата фаза от преговорите с Великобритания. В документа от 46 страници са заложени основните задачи по време на преговорите за бъдещите търговски отношения. Два дни по-късно британското правителство публикува задачите си на преговорите. На 28 февруари двете страни договориха рамката за преговорите, включително структурата на разговорите, датите и дневния ред.

Преговорите за бъдещите отношения започнаха на 2 март с първи кръг в Брюксел. За първия кръг преговори от 2 до 5 март беше подготвен дълъг списък от теми: търговия на стоки, услуги, инвестиции, лоялна конкуренция, транспорт, енергетика и сътрудничество в ядрената енергетика за граждански цели, рибарство, мобилност, социална сигурност, правораздаване и съдебно сътрудничество, участие в програми на ЕС и други. Тогава никой не очакваше, че това ще бъде последната присъствена среща на преговарящите екипи за няколко месеца. Вторият кръг преговори, планиран за 16 март, бе отложен заради наложената коронавирус блокада в Европа. На 19 март главният преговарящ на ЕС Мишел Барние обяви, че е с положителен тест за коронавирус, което наложи необходимостта да се самоизолира.

На 15 април двете страни подновиха преговорите. Барние разговаря с главния британски преговарящ Дейвид Фрост. Те постигнаха споразумение за рестартиране на преговорите в ограничен вариант. Бяха организирани и виртуални срещи за ускоряване на преговорите за сключване на споразумение. Вторият кръг преговори от 20 до 24 април завърши без успех.

Третият кръг преговори от 11 до 15 май 2020 г. също бе разочароващ. Тогава двете страни започнаха диалога за рибарството. Четвъртият кръг разговори се проведе на 1-5 юни преди срещата на върха. Преговарящите страни не постигнаха "значителен напредък", като рибарството, лоялната конкуренция, фундаменталните права и управление бяха основните препятствия.

На 12 юни Великобритания официално уведоми ЕС, че няма да поиска удължаване на преходния период. Според условията в Споразумението за излизане преходният период може да бъде удължен с 12 или 24 месеца. В средата на годината, на 15 юни, се проведе среща на високо равнище, на която премиерът на Великобритания Борис Джонсън разговаря с лидерите на евроинституциите. Те постигнаха съгласие да ускорят преговорите през юли.

1 юли бе един от важните моменти в разговорите за бъдещите отношения, тъй като не бяха спазени срокове. На 30 юни имаше юридически краен срок за Великобритания да поиска удължаване на преходния период след Брекзит, което обаче Джонсън реши да не направи въпреки икономическото сътресение на Острова вследствие на епидемията от коронавирус. На следващия ден също бяха нарушени предварително договорени срокове. Политическата декларация, която оформя част от споразумението за излизане, ангажира двете страни да търсят споразумение за достъп на европейските рибари до британските риболовни води до 1 юли. Казусът се оказа най-сложният на преговорите и до самия край бе основна пречка пред сключването на сделка. Подобно, двете страни имаха цел да вземат решения за достъпа до финансови услуги на пазарите до тази дата.

През лятото се проведоха още три кръга преговори (пети, шести и седми), които също не дадоха плодове.

Преговорите Лондон - Брюксел: застой заради едната чест

На фона на други значими геополитически събития, времето за постигане на търговско споразумение между Великобритания и ЕС се изниза някак си незабелязано

През втората половина на 2020 г., на 6 септември, медии излязоха с новината, че Великобритания планира ново законодателство, което ще отхвърли ключови части от споразумението за Брекзит - конкретно свързано с протокола за Северна Ирландия. Този изненадващ ход на Лондон предизвика криза на преговорите с Европейската комисия, която веднага предприе наказателни действия. На 9 септември правителството публикува спорния законопроект за вътрешния пазар, а на 1 октомври 2020 г. Брюксел изпрати официално писмо на Джонсън за законопроекта за вътрешния пазар. Писмото бе първата фаза от наказателна процедура на Европейската комисия.

В края на септември и началото на октомври се проведоха още два кръга преговори (осми и девети). След деветия кръг Европейската комисия обяви, че има ново положително развитие в сферата на безопасността, в авиацията, спазването на основните права и сътрудничеството в социалната сфера. Но двете страни не са постигнали напредък по отношение на ангажиментите за климата и лоялна конкуренция, а също така и за рибарството. Британското правителство обяви, че има напредък за сътрудничеството между силовите структури, но различията за лоялната конкуренция и рибарството се запазват.

На 16 октомври Джонсън прекрати преговорите за бъдещите отношения, като заяви, че ЕС не е сериозен. Тогава Лондон взе под внимание резултатите от среща на върха на Общността на 15-16 октомври. Няколко дни по-късно, 21 октомври 2020 г., Барние и Фрост договориха условия за възобновяване на преговорите, като планираха да се провеждат срещи почти всеки ден и заедно да работят върху юридическия текст.

На 1 ноември изтече наложеният от Комисията едномесечен краен срок Лондон да отговори на Брюксел за проектозакона за вътрешния пазар, който нарушава еврозаконодателството.

По-късно в ЕС имаше общото разбиране, че ратифицирането на евентуално споразумение започва да се превръща в техническо предизвикателство, ако двете страни не се договорят до края на ноември. Официални представители започнаха да проучват варианти, които да позволят ратифициране на споразумение през 2020 г. без необходимостта от превод на договорения текст на всички 24 официални езика. Но всеки текст трябва да бъде внимателно проверен юридически за грешки и непредвидими правни последици.

На 4 декември 2020 г. лидерите трябваше да намесят, след като Барние и Фрост призоваха за прекратяване на интензивните разговори, тъй като не могат да продължат напред без политическо ръководство на най-високо ниво. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен разговаря с Борис Джонсън на следващия ден и се договориха да продължат преговорите. На 7 декември пък двете страни сигнализираха, че са близо до разрешаване на спора за законопроекта за вътрешния пазар. Ден по-късно бе постигнато споразумение Великобритания да оттегли спорната част, която е в нарушение на международното право.

В средата на декември Европейският парламент проведе последната сесия за годината. Евродепутатите обявиха, че могат да проведат извънредно заседание в края на годината, евентуално 29 или 30 декември, за ратифициране на евентуална сделка. Европейският съвет също проведе последната среща на върха за тази година преди изтичане на преходния период.

Последният месец от годината бе критичен, тъй като шансовете за споразумение между Великобритания и ЕС драстично намаляха заради сериозни разногласия в няколко области - рибарството, лоялната конкуренция и механизъм за разрешаване на спорове. Но след намесата на премиера Джонсън и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, които многократно разговаряха, на 24 декември, Бъдни вечер - явно изморени от преговорите и желаещи да се приберат при семействата си за Рождество Христово, а вероятно и уплашени от хаоса по британските пристанища заради новия щам на коронавируса дни преди приключване на преходния период - Великобритания и ЕС сключиха историческо търговско споразумение. На 23 декември Фон дер Лайен и Джонсън постигнаха пробив по най-спорната тема - рибарството, което откри път към окончателно договаряне. На 24 декември след среднощни преговори двете страни окончателно договориха квотите за различната риба, която европейските кораби могат да ловят в британските води, което бе основният проблем до последния момент.

Камарата на общините гласува споразумението в сферата на търговията и сигурността на 30 декември, което обаче Европейският парламент ще направи в началото на следващата година. ЕС и Великобритания вероятно ще прибегнат към "временно" прилагане на сделката, тъй като иначе от 1 януари ще трябва да се въведат мита.

На 31 декември в 23,00 часа по Гринуич преходният период изтече и Великобритания официално прекрати членството си в единния пазар и митническия съюз, което окончателно слага край на продължилата повече от 4 г. драма около "развода" между ЕС и Обединеното кралство. Найджъл Фараж коментира след сключването на сделката: "Войната свърши". 

Накратко за търговското споразумение между ЕС и Великобритания

Ако двете страни не бяха сключили търговско споразумение, щеше да последва "твърд" Брекзит и от 1 януари 2021 г. търговията между двете страни щеше да бъде по правилата на Световната търговска организация, което водеше до милиарди евро загуби в търговията между двете страни. Договореният документ съдържа общо 2000 страници (на 1246 са поместени договореностите в различните сфери, а около 800 страници - приложения и бележки под линия).

Мита

Гръбнакът на споразумението е безмитен и безквотен достъп до един от най-големите пазари в света. Лондон постигна по-добри търговски условия в сравнение с Канада и Япония.

Търговия

Ще има взаимно признаване на търговските програми. Това означава, че британските процедури ще трябва да отговарят на стандартите на ЕС и Обединеното кралство.

Професионални квалификации

Няма да има автоматично признаване на професии като лекар, медицинска сестра, архитект, зъболекар, фармацевт, ветеринар, инженер и други. Те трябва да търсят признание в страната членка, за да практикуват.

Мобилност - свободно движение

Британците повече няма да могат да пътуват свободно по работа, образование, да започват бизнес или да живеят в ЕС. Ще се изисква виза за 90-дневен престой. Има координация по отношение на социалното осигуряване, което улеснява получаване на пенсия и здравно осигуряване при работа в чужбина.

Рибарство

Великобритания напуска Общата политика в областта на рибарството. Годишният оборот на европейските риболовни кораби в британските води е около 650 милиона евро в сравнение с 850 милиона евро за британския риболовен флот. Новите квоти, намаляващи дела на ЕС с 25%, ще се прилагат поетапно в рамките на 5 г. и половина. 1/4 от европейския улов по стойност - 162,5 милиона евро - ще бъде "репатриран" на британските кораби до края на този период. След това двете страни ще провеждат ежегодни преговори.

Европейските кораби, които ловуват в 6-12 морски мили от британското крайбрежие, ще могат да продължат през преходния период, но достъпът ще бъде договарян на годишна база след това. Ще има тримесечно предварително уведомление преди да бъдат затваряни водите. Ако една от страните ограничи достъпа, другата може да потърси компенсация или да наложи мита.

Държавна помощ

ЕС настояваше Великобритания да спазва европейските правила за държавна помощ. Брюксел се притесняваше, че британското правителство ще търси конкурентно предимство чрез държавни субсидии. Лондон успешно уби тази идея. Великобритания ще установи свой режим за субсидиите. Нов орган може да решава дали държавната помощ изопачава търговията, след като субсидията е отпусната. Това е голяма отстъпка на ЕС.

Но Обединеното кралство ще трябва да гарантира, че режимът за отпускане на субсидии спазва ключовите принципи, заложени в договора. Споразумението също позволява да приемат мерки, ако има доказателства, че вътрешният орган не е успял да спази общите принципи.

Стандарти или лоялна конкуренция

Двете страни договориха минимално ниво на екологични, социални и трудови стандарти, под които не могат да падат.

Те ще бъдат преразглеждани след четири години, за да се гарантира, че лоялната конкуренция работи. Един от най-спорните въпроси на разговорите бе настояването на ЕС да се включи "еволюционна клауза" или "механизъм за еквивалентност", както е наричан от "Даунинг стрийт".

Това щеше да позволи на ЕС едностранно да налага мита върху британски стоки в случай, че с времето стандартите се разминат. Ако едната страна актуализира правилата, другата ще трябва да я последва или ще бъде изправена пред последици.

В крайна сметка двете страни постигнаха компромис, който е по-близо до исканията на Великобритания. Лондон настояваше двете страни да могат да обсъждат актуализиране на основния минимум, под който нито една от страните не може да пада.

Споразумението предвижда преглед и "ребалансираща" клауза, която позволява на една от страните да инициира официален преглед на икономическата част от споразумението, включително минималното ниво на стандарти.

Ако едната страна бави приемането на промени за стандартите, другата може да наложи мита след одобрението на независима арбитражна комисия.

Правила за произход

Това се отнася до кои стоки се смятат за "произведени във Великобритания". Лондон убеди Брюксел, че материали и процеси от ЕС трябва да се разглеждат като британски произход, когато завършените продукти се изнасят за европейския пазар. Ще се налагат мита върху продукт само ако повече от 40% от предварително завършената стойност не е от британски произход или идва от държава, която не е член на ЕС.

Великобритания не успя да договори диагонално натрупване на произход, което включва части от държави като Япония и Турция, с които Обединеното кралство и ЕС имат търговски споразумения, за да се брои за британскa стока.

Механизъм за разрешаване на спорове

Това бе една от най-сложните теми на преговорите. ЕС се притесняваше, че Великобритания може да се отклони значително от европейските стандарти, което да донесе предимство в конкуренцията и да се превърне в "Сингапур на Темза".

Ако една от страните усети изопачаване на конкуренцията, може да предприеме действия след консултация. Арбитражна комисия ще проведе среща в рамките на 30 дни и ще отсъди. Ако действия се разглеждат като неправилни или прекалени, засегнатата страна ще може да предприеме компенсаторни мерки. Комисията за управление ще има и подкомисии за прилагане и изпълнение на договора.

Наука

Великобритания ще продължи да участва в европейската програма "Хоризонт Европа", която има бюджет от 80 милиарда евро. Лондон ще участва като асоцииран член седем години. Също ще продължи участието си в "Коперник" и Евроатом.

"Еразъм"

Великобритания напуска университетската програма за обмен. ЕС предлагаше да бъде асоцииран член и да плаща седем години.

Сигурност и правоприлагане

Трансграничното полицейско сътрудничество може да продължи. Великобритания може да остане в ключовите партньорски програми за сътрудничество, но не и във всички.

Великобритания повече няма да бъде част от системата Европейска заповед за арест. Нито ще бъде пълноправен член на Европол или Евроджъст, но сътрудничеството между тях ще продължи. Лондон ще поддържа "механизъм за достъп" до Шенгенската информационна система. Обединеното кралство ще може да използва системата с досиетата на пътници (Passenger Name Records, PNR).

Телевизионни услуги

Франция успешно извади аудио-визуалния сектор от споразумението, което е голяма загуба за Великобритания, тъй като в страната има около 1400 медии, около 30% от всички канали в ЕС.

Британските телевизии и доставчици на услуги за видео при поискване няма да могат да предлагат паневропейски услуги на европейските зрители, освен ако не преместят част от бизнеса си в страна членка.

Пътуване в ЕС по работа

Персоналът, командирован в ЕС по работа, може да остане до три години, ако е на ниво мениджър и специалист и до 1 г. за служители, които са стажанти. Тези с краткосрочен бизнес ще се нуждаят от разрешение за работа и могат да остават за период до 90 дни на всеки 12 месеца.

Транспорт

Авиацията и превозите ще продължат като преди. Пътническите и товарните самолети ще могат да летят и кацат в ЕС, както и тези от Общността ще могат да летят и кацат на Острова. Товарните превози ще продължат да се осъществяват без специални разрешителни. Това е голямо облекчение за логистичния сектор.

Спорaзумението зависеше от това Великобритания да остане член на Общото европейско авиационно пространство. Самолетите ще продължат да летят съгласно временно споразумение, което ще трябва да бъде предоговорено спешно.