Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел призова страните членки на Европейския съюз да продължат преговорите за използване на конфискуваните активи на Руската централна банка на стойност 300 млрд. долара за възстановяването на Украйна, тъй като мащабът на разрушенията в разкъсваната от война страна нараства, съобщава "Файненшъл таймс".
Той заяви, че иска да се проучи идеята за активно управление на замразените активи на Централната банка на Русия за генериране на печалби, които след това могат да бъдат предназначени за усилия за възстановяване на Украйна.
"Това е въпрос на справедливост и честност", посочи Мишел и подчерта, че трябва да се направи в съответствие със законовите принципи.
Той изрази очакване лидерите на страните от ЕС да "дадат известен тласък" на дискусиите. По негови думи въпреки правните пречки за конфискуване на активите има "сериозен политически интерес да се осъществи напредък по въпроса и да се постигне резултат".
От началото на войната в Украйна ЕС и неговите съюзници замразиха стотици милиарди долари валутни резерви в задгранични сметки на Руската централна банка. Впоследствие Москва уточни, че чрез тези санкции са били блокирани около 300 млрд. долара от валутните резерви на Централната ѝ банка.
Длъжностни лица от целия ЕС и неговите институции, включително първият дипломат на Съюза Жозеп Борел, издигнаха идеята тези активи да бъдат използвани за възстановяването на разрушената инфраструктура на Украйна.
През септември миналата година разходите за реконструкция и възстановяване на Украйна бяха оценени на малко под 350 млрд. евро от Киев, Брюксел и Световната банка. Необходимата сума обаче вероятно продължава да нараства, тъй като ежеседмичните руски ракетни удари и атаки с дронове повреждат критичната гражданска инфраструктура, като електроцентрали и жилища.
"Всеки ден все повече и повече от инфраструктурата на Украйна се унищожава. Ние ще бъдем първите, които ще възстановят Украйна и тази цена за възстановяването ѝ се увеличава всеки ден", предупреди миналата седмица комисарят по околната среда на ЕС Виргиниус Синкявичюс" в кулоарите на Световния икономически форум в Давос.
"Спекулациите, че няма да можем да използваме, например, замразени руски активи, наистина ме плашат, защото смятам, че Русия трябва да носи пълна отговорност. Страната, която трябва да финансира възстановяването на Украйна, е Русия", заяви тогава той.
В края на миналата година Европейската комисия предложи идеята за прехвърляне на замразените активи на руската държава във фонд, където те могат да бъдат активно управлявани, за да генерират печалби, които да помогнат за възстановяването на Украйна.
Брюксел предложи основните активи да не бъдат изцяло конфискувани, а да бъдат върнати на Русия, ако бъде подписано мирно споразумение.
Призивът на Мишел идва въпреки дълбокия скептицизъм сред някои страни членки относно съвместимостта на конфискацията на активи с върховенството на закона и предупрежденията, че всяко действие ще трябва да бъде внимателно координирано между съюзниците.
Според някои европейски представители това може да създаде рискован прецедент и да създаде рискове за финансовата стабилност, като повдига въпроси относно статута на безопасни активи на чуждестранните резерви. Освен това може да се изисква ново законодателство в юрисдикциите, които участват в замразяването на активите, включително на САЩ.
"Разбира се, трябва да е законно. Това е единственият начин да получите одобрение от държавите членки, а също и от международната общност", подчерта миналата седмица Синкявичюс.
Според него това не трябва да стане само в рамките на ЕС, а поне и останалите страни от Г-7 да се присъединят към предложението.
Разговорите за държавните активи вървят паралелно с опитите в Европейската комисия да се улесни изземването на активите на руските олигарси, които са под санкции. Важно е да се гарантира, че избягването на санкции е престъпление в целия ЕС, което да улеснява конфискуването на основните активи.