Някои ръководители на страни членки на Г-20, напускайки срещата в Рим, приветстваха тазгодишната среща като "успех", но от мнозина тя беше видяна - включително ръководителите на ООН, САЩ и Великобритания - като неизпълнила очакванията за климатичните промени, информира ДПА.
В съвместната декларация след срещата нямаше нито целева дата за постигане на въглероден неутралитет, нито за прекратяването на производството на електроенергия от въглища.
Целта за нетни нулеви емисии в окончателното комюнике на Г-20, публикувано от италианското правителство, насочи само към постигането на това "до или около средата на века".
"Ще направим всичко по силите си, за да избегнем изграждането на нов ненамаляващ капацитет за производство на енергия от въглища, като вземем предвид националните обстоятелства, с оглед ускоряване на прехода от въглища към спазване на срокове, съобразени с целите на Парижкото споразумение за климата" от 2015 г., се посочва в изявлението.
Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш не беше убеден, като написа в "Туитър": "Въпреки че приветствам повторното ангажиране на Г-20 към глобалните решения, напускам Рим с неизпълнени надежди - ала поне те не са погребани."
"Напред към COP26", добави той, имайки предвид голямата среща за климата под егидата на ООН, която беше открита вчера в шотландския град Глазгоу.
Президентът на САЩ Джо Байдън обвини Китай и Русия за неясната формулировка в заключенията на срещата на Г-20, като подчерта, че "Русия и... Китай по същество не се изявиха по отношение на никакви ангажименти за справяне с климатичните промени".
"Има причина хората да бъдат разочаровани от това. Аз самият го намерих за разочароващо", изтъкна Байдън.
Активистите, които се надяваха страните от Г-20, представляващи огромното мнозинство от световния БВП и 80% от емисиите на парникови газове, да осигурят силен ангажимент за климата, за да зададат тона за COP26, останаха вбесени.
Йорн Калински от Oxfam коментира, че липсата на ангажираност го е оставила "безмълвен": "Ние се насочваме към глобално затопляне от 2,7 градуса по Целзий и катастрофално развитие на климатичната криза."
"Нерешителността и разединението, показани тук, заплашват да изгорят нашата планета", подчерта той.
Китай, който е несравнено най-големият замърсител с парникови газове, потвърди целите си да остави емисиите си да се увеличават до 2030 г. и да постигне въглеродна неутралност до 2060 г., като президентът Си Цзинпин призова богатите страни първо да "дадат пример". Русия пое подобен ангажимент за нетни нулеви емисии до 2060 г.
Индия, четвъртият по големина замърсител след Китай, САЩ и ЕС, също отказва да поеме ангажимент за нетни нулеви емисии, индикирайки, че отговорността е на по-богатите страни.
Германия и Европейският съюз обаче също не желаят "да платят справедливия си дял", отбеляза експертът по климата на Oxfam Ян Ковалциг.
"Голям проблем в международната политика в областта на климата е, че индустриализираните страни не са готови да допринесат справедливо за защитата на климата в световен мащаб въз основа на тяхната историческа отговорност за причиняването на кризата и икономическата си сила", коментира той.
Според съществуващите национални планове за действие емисиите ще се увеличат с 16% до 2030 г., въпреки че ще е необходимо намаление от 45%, за да се ограничи глобалното затопляне до 1,5 градуса, както беше договорено в Париж.
"Стигнахме до точка, в която вече не можем да преговаряме за климата", отбеляза Фридерике Рьодер от Global Citizen. Рим видя "полумерки вместо конкретни дела", оплака се той.
Британският премиер Борис Джонсън каза, че COP26 трябва да отиде много по-далеч, отколкото страните от Г-20 са могли да го направят.
"Само 12 членки на Г-20 се ангажират да достигнат нетна нула до 2050 г. или по-рано; едва половината от нас представиха подобрени планове за това как ще намалим въглеродните емисии след срещата в Париж през 2015 г. Също така не успяхме да изпълним ангажиментите си да предоставяме 100 млрд. долара годишно в подкрепа на развиващите се страни да растат по чист и устойчив начин", изтъкна Джонсън.
Някои лидери на срещата все пак приветстваха заключенията от нея.
"Тази среща беше успешна", увери министър-председателят на Италия Марио Драги, като подчерта ангажимента към целта на Г-20 за климата от 1,5 градуса.
Заключенията на срещата бяха "добър сигнал" за световната климатична конференция в Глазгоу, посочи германският канцлер Ангела Меркел, отбелязвайки връщането на САЩ към климатичния консенсус при управлението на президента Джо Байдън.
Самата Меркел получи топли прощални овации - и букет цветя - от другите лидери на Г-20 на последната ѝ такава среща.
Освен климатичната криза, пандемията от коронавирус и глобалната данъчна реформа също бяха в дневния ред по време на двудневната среща.
Италия, тазгодишната страна домакин на Г-20, беше една от най-силно засегнатите страни от COVID-19 в Европа миналата година.
Организации за развитие обаче също разкритикуваха групата, че не е взела конкретни решения и по отношение на пандемията.
Целта за постигане на глобален процент на ваксинирани от 40 процента до края на годината беше "илюзорна", отбеляза Фиона Уелендал от World Vision.
По отношение на данъците страните призоваха за бързо развитие на необходимите регулации и инструменти за минимална глобална данъчна ставка. Целта е да се гарантира, че реформата може да влезе в сила през 2023 г.
USD
CHF
EUR
GBP
