Гърция иска да е ключов играч в геостратегическата игра на газ за Европа

Два геостратегически енергийни съюза кръстосват мечове над Югоизточна Европа и Източното Средиземноморие. Между тях те планират милиарди долари и конкурентни инфраструктурни проекти. А тези, които успеят, ще създадат регионалната енергийна карта на бъдещето.

В единия край стои руско-турският енергиен съюз, който се стреми да увеличи износа на природен газ на Русия чрез нови тръбопроводи, заедно със статута на Турция като енергиен транзитен хъб към Европа, пише за "Ал Джазира", журналистът от Атина Джон Псаропулос.

От другата страна стои бързо развиващата се индустрия за втечнен природен газ и нейните нови шампиони - САЩ, Израел, Египет, Кипър и Гърция.

И двата съюза се стремят да продават природен газ на европейския пазар, тъй като преследват амбициозен план за декарбонизация - който цели да преодолее прехода на Европа от въглища към възобновяеми енергийни източници, като внася все по-големи количества природен газ през следващото десетилетие.

"Целият ни регион наблюдавал луда надпревара през последните две години, която ще определи кой ще победи останалите като основен доставчик в Европа", коментира Йоанис Десиприс, директор във водещ независим производител на електроенергия в Гърция и търговец на газ.

"Всички прогнозират, че поне до 2040 г., когато могат да бъдат налични други технологии, енергийният преход към тези технологии ще зависи от природния газ", допълва Десприс пред "Ал Джазира".

Турция и Русия имат добър старт. Тази седмица президентите Реджеп Ердоган и Владимир Путин планират да открият първата тръба на "Турски поток".  Вторият участък е проектиран да достави газ в Югоизточна Европа през България, Сърбия и Унгария, като допълнително затвърди зависимостта на региона от руския газ.

"Турски поток" и северният му еквивалент, "Северен поток 2", са важни за Москва, тъй като дават възможност на "Газпром" да заобиколи Украйна като канал за пренасяне на руски газ в Европа. Не е изненадващо, че Вашингтон се противопостави и на двата тръбопровода.

Русия вече претендира за около 40% от газовия пазар на ЕС, според Евростат, а "Турски поток" и "Северен поток 2" са предназначени да укрепят и евентуално да разширят тази опора.

Русия обаче е изправена пред нарастваща конкуренция в Европа от американските производители на втечнен природен газ.

Въпреки че миналата седмица "Газпром" и украинският "Нафтогаз" постигнаха нова петгодишна сделка, за да осигурят потока на руски природен газ през Украйна, президентът на САЩ Доналд Тръмп през декември подписа законопроект за отбрана, който включва санкции - наложени от Конгреса на САЩ - и за "Турски поток", и "Северен поток 2".

Но за Вашингтон може да е твърде късно. "Северен поток" се нуждае само 322 км тръбопровод, за да завърши приблизително 2,575 км мрежа, докато първият участък на "Турски поток" е готов.

И ако цената, а не геополитиката решат доминирането на пазара, вероятно Русия ще запази превес, обяснява Джонатан Стърн, научен сътрудник от Оксфордския институт за енергийни изследвания. "Нашият анализ е, че руснаците могат да намалят цената повече от всеки".

Гърция, Израел и Кипър подписаха за газопровода EastMed

Между 9 и 12 млрд. куб. м газ…

Колкото и конкурентен да е руският газ в Европа, на Балканите той е почти монопол. Но балканското изключение Гърция, би могла да изиграе ключова роля в преодоляването на властта на Москва над пазара.

Гръцкият оператор на газопреносна система завърши разширяването на своя терминал за втечнен природен газ - единственият в Югоизточна Европа - и изгражда компресори, които ще му позволят да изпомпва газ на север в България по Трансбалканския газопровод от Съветската ера, който е проектиран да доставя руски газ на юг.

Това означава, че Гърция ще може да изнася американски втечнен природен газ - ВПГ на Балканите. Започвайки с малък мащаб тази година, този износ е готов да се разшири масово с нов тръбопровод: Газовият интерконектор Гърция-България, който е готов да бъде продължен през следващата година.

Друг проект за газопровода, Транс Адриатическият тръбопровод, се очаква да започне да изпомпва природен газ от Азербайджан до Италия през Турция и Гърция тази година - и част от този газ в крайна сметка ще попадне на Балканите.

Но транзитът на газ през Турция за захранване на нуждите на Гърция не е без потенциални недостатъци. Тази година Гърция ще получи по-голямата част от газ - както азербайджански, така и руски - през Турция.

"Ако те (Турция) поискат, те могат да преустановят доставките", коментира Костис Стамболис, изпълнителен директор на Института за енергетика за Югоизточна Европа. "Това не е само теоретично. Случи се. Когато има лошо време в Турция ... те прекратяват доставките за Гърция."

Такъв сценарий допълнително засилва привлекателността на ВПГ, като предоставя независимост на Гърция както от Русия като източник на газ, така и от Турция като транзитна страна.

Междувременно три частни консорциума разработват планове за изграждане на съоръжения за съхранение на втечнен природен газ, които да захранват балканското потребление, като два от тях се очаква да вземат окончателни инвестиционни решения през тази година.

Гърция планира напълно да премахне въглищата до 2028 г. - 10 години по-рано от Германия - и да замени загубения генериращ капацитет с газ и възобновяеми енергийни източници.

"От 20 години знаем, че премахването на лигнитните въглища ще се случи. Разликата е, че сега има обществен ангажимент за времева линия", казва Десиприс. Само за две години страната е преминала от почти пълна зависимост от руския газ към енергиен микс, състоящ се от 40 процента ВПГ.

Москва вече позиционира шахматни фигури, за да се противопостави на нарастващото влияние. Миналият юли руският министър на енергетиката Александър Новак обяви, че втората част от "Турски поток" няма да премине през Гърция, както първоначално бе планирано, а през България и Сърбия, за да стигне до Унгария.

"Ние предприехме голям завой към САЩ и руснаците не ни вярват", казва високопоставен гръцки енергиен представител пред "Ал Джазира". "Смятат ни за територия на САЩ и не биха направили инвестицията си през нашата страна."

Гърция може също да се окаже водеща като канал за единствените нови открития на газ в близост до Европа - тези в източното Средиземноморие.

Заедно с Израел и Кипър, Гърция спечели EastMed, 2000 км предимно подводен тръбопровод, предназначен да се движи от крайбрежните резерви на Израелския левантински басейн до Кипър, Крит и Гърция. Целта на газопровода е да предостави на Европа алтернатива на руския газ.

Докато гръцките, американските и европейските компании са силно ангажирани в проучването и експлоатацията на източносредиземноморски газ, няма турско или руско присъствие на този нов пазар.

Турция показва своето недоволство, като пречи на проучвателните кораби в кипърските води и изпраща свои собствени кораби да проучват в морската територия на Кипър. На 27 ноември Турция постигна споразумение с Либия да поиска широк воден коридор през Средиземно море, като допълнително ескалира напрежението.

Санкциите срещу "Турски поток" нямало да се отразят на България

Енергийната ни дипломация е все по-професионална според Атанас Тасев